Режимът на Вучич блокира медийни профили с атаки на ботове

Журналистически организации в Сърбия изразиха съмнение, че профилите в Instagram на редица медии, критични към режима на Александър Вучич, са били временно или окончателно деактивирани вследствие на координирана електронна атака. Медийни и студентски организации поискаха спешна реакция от националните институции и от Европейския съюз.

Три профила в Instagram, собственост на редакцията на „Нова“, са били временно спрени, а профилът на портала на седмичника „Радар“ е окончателно закрит, съобщи на 18 януари телевизия Н1. Става дума за акаунтите nova.rs_portal, nova.rs_showbiz и nova.rs_sport, както и за личния профил на администратора на страниците, които са получили уведомление за 180-дневно блокиране заради „нарушение на правилата на общността“, с предупреждение, че при липса на предприети действия профилите могат да бъдат окончателно премахнати.

Още в началото на януари профилите на „Нова“ са били подложени на атака чрез фалшиви акаунти, което се е изразило в рязко и необичайно увеличение на броя последователи за много кратък период. Само за няколко часа официалният Instagram профил на „Нова“ е нараснал от 204 000 до над 244 000 последователи – ясен индикатор за изкуствен и неестествен растеж, последван дни по-късно от спад с близо 30 000. Неконтролираният скок и срив в броя на последователите представлява сериозен риск за сигурността на профилите в социалните мрежи. Подобни действия могат да доведат до маркиране на даден акаунт като съмнителен, ограничаване на видимостта му или дори до окончателното му закриване, независимо че самият профил не е инициирал или насърчавал подобен растеж.

Телевизия N1 съобщи още, че са били спрени и профилите на наблюдателната мисия ЦРТА, на гражданската група за човешки права „Оснажени“, както и че са изтрити Instagram и Facebook акаунтите на музикалната група „Белградски синдикат“.

Сдружението на журналистите в Сърбия (УНС) отправи призив към полицията и прокуратурата незабавно да установят кой стои зад атаките срещу медийните профили в Instagram. Независимото дружество на журналистите на Войводина (НДНВ) припомни, че през последния период са били спрени или закрити и профилите на редакциите „Аутономия“, VOICE и Zoomer.

Организацията оцени систематичните атаки срещу медийни акаунти в социалните мрежи като нова форма на натиск и цензура, отбелязвайки, че те се развиват на фона на зачестили заплахи, кампании за дискредитиране и репресии срещу независимите медии. Става дума за координирани опити за дигитална саботажна дейност, насочени срещу медии, които критично отразяват обществените процеси и теми от обществен интерес, посочи НДНВ.

Организацията призова за спешно разследване от компетентните органи на обстоятелствата около атаките от ботове и последвалите блокирания на профили, както и за ефективна защита на журналистите и независимите медии от дигитален саботаж и манипулации. Поставено бе и искане за прозрачно поведение от страна на компанията Meta и другите дигитални платформи, с ясни обяснения за причините за суспензиите и за мерките за защита на професионалните медийни акаунти.

Студенти от блокираните белградски факултети обявиха в неделя, че е започнало закриването на профили, които са ги подкрепяли през последната година, като припомниха, че в акцията „Разпиши победата“ в края на декември почти 400 000 сръбски граждани са подкрепили студентите с подписите си. Цензурата по политическа поръчка има име и носи мириса на най-мрачните периоди на ХХ век, заявиха студентите.

Опозиционната Демократическа партия съобщи, че се е обърнала към Европейската комисия, дирекция DG Connect, и към компанията Meta Platforms по повод организираното закриване на профили на независими медии и отделни лица в Сърбия. Партията очаква спешна реакция от европейските институции и от Meta с цел предотвратяване на по-нататъшна злоупотреба с дигиталните платформи като инструмент за политическа репресия. Управляващият режим систематично работи за затварянето и на тези комуникационни канали чрез координирани масови сигнали от мрежи от ботове и злоупотреба с механизмите на платформите, се казва още в позицията. | БГНЕС