"Северна Македония все още не е започнала преговори с ЕС по добре известни причини — така нареченото френско предложение. Отношенията на Скопие с България остават най-проблематични и обременени с политическо напрежение, което се пренася и върху вътрешната стабилност на страната. Северна Македония има изключително добри отношения със Сърбия и нито един открит въпрос."

Това заяви северномакедонският вицепремиер и министър на междуобщностните отношения Иван Стоилкович в интервю за Euronews Region.

Според Стоилкович, идеята на сръбският президент Александър Вучич целият регион на Западните Балкани да влезе заедно в ЕС е „спасително решение“ за държавите, които по думите му страдат от "непрекъснати условия" и "променящи се цели".

„Предложението на президента на Сърбия за колективно присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС би било изход от тази ситуация. Виждаме, че дори Сърбия няма да напредне бързо, имаме Хърватия като държава членка, която може да поставя допълнителни искания, а на други държави се налагат правила, които често минават под линията на националното достойнство.“ - каза още Стоилкович.

Говорейки за Преспанското споразумение, той припомни, че е бил сред онези, които са му се противопоставили, и че по онова време мнозинството от гражданите на Северна Македония са споделяли тази позиция. Макар членството в НАТО да е било постигнато, очакванията, че вратите на Европейския съюз автоматично ще се отворят, не са се оправдали.

„На гражданите беше обещано, че европейската интеграция ще протича без препятствия след конституционните промени. Вместо това последва икономически спад и нови искания, предимно от страна на България, които засягат най-чувствителните въпроси на идентичността — езика, историята и националната идентичност.“ - твърди Стоилкович.

Министърът подчертава, че проблемът не е само във формалното включване на българите в Конституцията, а и в документите и тълкуванията, които следват след това и които, по думите му, пряко поставят под въпрос съществуването на македонския език и нация.
"Именно поради това съпротивата сред гражданите става все по-осезаема, а доверието в европейските обещания е сериозно накърнено." - допълва Стоилкович.

По думите му, в подобна среда отношенията в региона придобиват допълнително значение.

„Имаме изключително добри отношения със Сърбия и нито един открит въпрос. Това е голямо предимство, особено като се има предвид геостратегическата позиция на Сърбия и нейното влияние в региона. Именно затова идеите за регионално сътрудничество и общ европейски път са толкова важни.“ - посочва той.

Според Стоилкович, без "искрена регионална перспектива" и ясна, "обща европейска оферта" държавите от Западните Балкани остават блокирани в процес на постоянни отстъпки без гаранции. В този контекст инициативата регионът да влезе заедно в Европейския съюз, при запазване на добросъседски отношения като тези между Северна Македония и Сърбия, се разглежда като "реалистичен и достоен изход" от дългогодишния застой.

Изминаха седем години от промяната на Конституцията, с която бившата югославска република беше преименувана на Северна Македония. С приемането на измененията, поети като ангажимент в Преспанското споразумение, спорът с Атина трябваше да бъде решен, а пътят на страната към членство в НАТО и Европейския съюз — отворен. Седем години по-късно е ясно, че Северна Македония е станала член единствено на НАТО, докато европейският ѝ път и днес е в застой, както тогава.

„Може би аз не съм най-подходящият събеседник по този въпрос, тъй като като депутат тогава гласувах против Преспанското споразумение, а и мнозинството от гражданите в Македония бяха против него. Ако погледнем числата, тогава около 78% от македонците бяха против - по добре известни причини, защото това засяга въпроси на идентичността. Но всичко, което последва след приемането на измененията, доведе, от една страна, до членството на страната ни в Северноатлантическия алианс, а от друга — гражданите имаха големи очаквания, че сме решили почти всички проблеми, свързани с евроатлантическия път.

По някакъв начин тези очаквания, че ще потекат мед и мляко, не се оправдаха. Напротив — нищо подобно не се случи, последва икономически спад и в този смисъл първоначалните очаквания не се сбъднаха. Това, което беше много важно за Преспанското споразумение, бяха очакванията, че веднага след това ще бъдат отворени преговорните глави и пътят на Македония към членство в ЕС ще бъде отворен. Случи се точно обратното. Първият удар по проблема с идентичността, който съществува в Македония във връзка с приемането на Преспанското споразумение, беше нанесен от България, която по един много необичаен начин отвори този въпрос и така забави пътя на Македония към ЕС. Този проблем съществува и днес и Македония все още не е започнала преговори с ЕС по добре известни причини — така нареченото френско предложение, което е на масата.“ - коментира Стоилкович.

Припомняме, на 9 януари властите в Република Сръбска, с подкрепата на Белград, отбелязаха 9 януари като „Ден на РС“, въпреки двете решения на Конституционния съд на Босна и Херцеговина, които определят датата като противоконституционна и дискриминационна за бошняците и хърватите в страната.

На честването гостуваше и Стоилкович, който сподели: „Обсъждахме кой е присъствал най-много пъти на честванията на Деня на Република Сръбска. Без да се хваля, убедително съм на първо място, а непосредствено след мен е Никола Селакович (сръбския министър на културата), като честно казано дори не си спомням кога за последен път съм отсъствал“. /БГНЕС