Промяната на Конституцията се прави в контекста на продължаване на модела на краденето. Такава позиция изради пред агенция Фокус  Ренета Инджова, служебен министър-председател в 84-ото правителство на България.

„В една Конституция промени могат да се залагат само, ако те са в контекста на по-силното, по-доброто, по-ефективното изпълнение на принципите на самия основен закон. И всички допълнения, да кажем в Американската конституция, те се явяват и като допълнения – амендмънтс се наричат, т.е. това са допълнения. Една конституция, ако е самоучредена, тя предполага промяна, ама ние не сме се учредили още, защото аз досега не съм разбрала как българското общество е функционирало добре или зле по отношение на това, че има конституция от 1991 г. насам.  Както не е направено нито сравнение с предишната Живковската, нито с предишната Димитровската и т.н.“ – кометира тя.

„Промяна на Конституцията е една такава партенка, която, ако стане пък реална, те ще кажат “о, разгеле, хубаво стана". Но тя е обоснована и търсена в контекста на удължаване на модела на краденето. Значи, трябва да се направят такива добавки, които да направят по-свободна цялата рамка, защото Конституцията не е подзакон, а е принципна рамка. Да я направят рамката по-широка, по-хлабава, да може вътре да влизат работи като например национален празник, да влизат работи като права. Е, сега като гледате, че там с 400-те шева ще сложим едни такива права против говоренето, омразата, и то ще е за говорене, а не за действие. За действие ние регламенти не правим, ние сме общество, което не прилага закона си. Така че това, което искам да кажа, ние досега не сме я прилагали тази Конституция, за да разберем има ли нужда от промяна или не.“ – посочи Инджова.  

Според нея чрез промяната на Констиуцията ДПС преследва свои цели.  

По думите й, това е политическа сила, която „досега чрез дълбоките си механизми влияеше върху нашия живот и въпреки това, винаги присъстваше в него“, а  сега „демонстративно и явно и като предлолжител на конституция ще вземе своето“.

„Аз смятам обаче, че по-престижно беше да се смята, че една политическа сила упражнява невидимо влияние, отколкото да прави тази провокация, да иска да определя конституционните основания на българското общество. Не, че в Европа не е тази тенденцията, не е този талвега, не е вълната, на която се движат всичките процеси, а и всичките тегоби на Европейския съюз.“ – отбеляза Ренета Инджова.

„Аз смятах, и смятам, че (за ДПС – б.р.) задкулисието е по-добро, отколкото директното излизане на сцената, но това само означава, че може салфетката на разпределението на геополитическите последици от новия икономически и световен ред, който сега се гради, да изисква това. Ние не можем да знаем. Но от друга страна, признаците на проявлението на тези признаци, вече е ясно. Ето, със знамената се извърши тази, как да кажа, пилонна история. Значи, като че ли знамена не се развяват по целия свят национални, тук излезе, че едва ли не е голям грях българско знаме да се развее където и да било. После трябваше да направим изводи, защо пък са украински знамена. Тоест, направи се една каскада от операции, които да проверят каква е атмосферата в барокамерата и какво може да понесе.“ – каза още тя.

Експремиерът коментира също темата за институцията служебен кабинет и произтичащото от нея противопоставяне между партиите от мнозинството и Румен Радев:  

„Това е всъщност пехливанска борба за кой ще, както се разбрахме, кой ще управлява публичните и частните ресурси, защото и частните ресурси у нас имат такъв корпоративно-политически характер на групите, които ги представляват. Премениха сили, оказа се, че групата на тези, които искат промяна, всъщност е абсолютно несъстоятелна от гледна точка на капацитет, на потенциал. Сега не може всяка работа да се върши от всеки, някаква подготовка трябва. Тази подготовка с времето хич не се получава и в крайна сметка има реванш, има реставрация, има възстановяване на статуквото, каквото означава, че в българския вариант всеки опит за реформа и промяна се превръща в заздравяване на системата.“

Ренета Инджова смята, че България е квазидържава, а обществото ни е неспособно да направи необходимия скок:

„Това е квазидържава, тя не се подчинява на правилата на една същинска държава, следователно тя ще поддържа един начин на поведение. На времето имаше един голям икономист на третия свят Раул Пребиш. Традиционното общество той го делеше на едно, което прави опит за скок и традиционно общество, което се опитва, но не може да направи скок. Ние сме от второто общество. Има такива общества, това ще е екзотиката, може пък да започнат да идват туристи да гледат как може на една територия да няма държава, пък има природа, има ресторанти, има всичко, каквото на тях им се харесва. Необяснимо иначе ще бъде, защо им харесва. Това им харесва, значи може и така.“