България е на 11 място от класацията с общо 20 страни в Европа, в които работата на журналистите е определена като най-опасна. Това сочи годишният доклад на "Репортери без граници" (RSF), като в България и 9 други европейски страни има по 1 убийство за 20 години. На други места в Европа Турция е класирана на трето място по опасност с 9 убити журналисти за две десетилетия, следвана от Франция с 8 "в резултат на масовото убийство в сатиричния седмичник "Шарли ебдо" в Париж през 2015 г." Сред страните на Балканите са и Хърватия и Гърция с по 2 убийства и Косово с 1.

През последните 20 години в света са били убити 1668 журналисти - средно по над 80 на година. Двете десетилетия между 2003 г. и 2022 г. са били "особено смъртоносни десетилетия за тези, които са в служба на правото на информация", заявиха базираните в Париж активисти за медийни права. "Зад цифрите стоят лицата, личностите, талантът и ангажираността на онези, които са платили с живота си за събирането на информация, търсенето на истината и страстта си към журналистиката", заяви генералният секретар на RSF Кристоф Делоар. „Краят на тази година е подходящ момент да им отдадем почит и да апелираме за пълно зачитане на безопасността на журналистите, където и да работят и да свидетелстват за реалностите по света“.

„С убийства, поръчкови убийства, засади, смъртни случаи във военни зони и смъртоносни наранявания, през последните две десетилетия (2003-2022 г.) в света са били убити общо 1668 журналисти във връзка с работата им. Това означава, че всяка година са убивани средно по над 80 журналисти. Общият брой на убитите от 2000 г. насам е 1787“, се казва в доклада.

През последните две десетилетия 80% от смъртните случаи в медиите са станали в 15 държави. Ирак и Сирия са най-опасните страни за работа като журналист, в които през последните 20 години са убити общо 578 журналисти, или повече от една трета от общия брой в света", заяви RSF. Следват ги Мексико (125 убити), Филипините (107), Пакистан (93), Афганистан (81) и Сомалия (78).

"Най-мрачните години" са били 2012 и 2013 г., "дължащи се до голяма степен на войната в Сирия". През 2012 г. са извършени 144 убийства, а през следващата година - 142, се казва в доклада. Този пик е "последван от постепенен спад, а след това от 2019 г. нататък - от исторически ниски стойности".

Влиянието на Путин

Но през 2022 г. смъртните случаи отново се увеличават, отчасти заради войната в Украйна. Досега през тази година 58 журналисти са били убити при изпълнение на служебните си задължения, което е повече от 51 през 2021 г.

8 журналисти са убити в Украйна, откакто Русия нахлу през февруари. За сравнение, през предходните 19 години там са загинали общо 12 представители на медиите. Понастоящем Украйна е най-опасната страна в Европа за медиите след самата Русия, където през последните 20 години са убити 25 журналисти.

"Откакто (президентът) Владимир Путин пое властта, в Русия се наблюдават системни атаки срещу свободата на печата - включително смъртоносни - както RSF многократно е съобщавала. Сред тях е и шумното убийство на Анна Политковская на 7 октомври 2006 г.", заяви правозащитната организация.

„Мирни зони“ опасни за журналистите

Репортерите са изложени на най-големи рискове в световен мащаб в районите, където е имало въоръжени конфликти. Но, подчертава RSF, "страните, в които официално не се води война, не са непременно безопасни за репортерите и някои от тях са близо до върха на списъка на тези, в които са извършени убийства. Всъщност през последните две десетилетия повече журналисти са били убити в "зони на мир", отколкото в "зони на война", в повечето случаи защото са разследвали организирана престъпност и корупция."

Почти половината от убийствата на журналисти са извършени в Северна и Южна Америка, като много от тях са в Мексико, Бразилия, Колумбия и Хондурас. Азия също има много страни в този трагичен списък, включително Филипините с повече от 100 убити журналисти от началото на 2003 г., Пакистан с 93 и Индия с 58.

"С 47,4% от убитите журналисти през 2022 г. Америка днес очевидно е най-опасният континент в света за медиите, което оправдава прилагането на специфични политики за защита", заяви RSF.

Жените журналисти като жертви

И накрая, въпреки че много повече журналисти мъже (над 95%) са били убити във военни зони или при други обстоятелства, отколкото техните колеги жени, последните не са били пощадени. През последните 20 години са убити общо 81 жени журналисти - 4,86% от общия брой жертви в медиите. От 2012 г. насам 52 са били убити, в много случаи след като са разследвали правата на жените. През някои години броят на убитите журналистки рязко се увеличава, като някои от тези скокове са особено тревожни. През 2017 г. са били убити 10 жени журналисти (срещу 64 мъже журналисти) - рекордните 13,5% от общия брой смъртни случаи в медиите през тази година. /БГНЕС