Президентът на босненската Република Сръбска - Милорад Додик, заяви, че ще изпрати молба за присъединяване на РС към военното споразумение между Сърбия и Унгария, съобщи босненската национална телевизия БХРТ, цитирана от Дарик.

Той подчерта, че Република Сръбска никога не би приела да стане член на НАТО. "Ще поискаме да се включим във военното споразумение със Сърбия и Унгария. Ние, разбира се, имаме това право", подчерта той.

На 1 април, Сърбия и Унгария подписаха в Белград споразумение за стратегическо сътрудничество в сферата на отбраната. То предвижда съвместни упражнения и военно-техническо сътрудничество при набавянето на въоръжение.

Сръбският президент Александър Вучич отбеляза, че се надява това споразумение да представлява крачка към създаването на военен алианс на Сърбия и Унгария.

Изявлението на Милорад Додик за възможно присъединяване към споразумението между Унгария и Сърбия идва на фона на политическа криза в Босна, след като през февруари съдът на Босна и Херцеговина осъди на първа инстанция Додик на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в страната, припомня БХРТ.

Босненската прокуратура издаде заповед за ареста на Додик, както и на премиера на Република Сръбска - Радован Вишкович, и на председателя на парламента - Ненад Стевандич. Те са заподозрени за "атака срещу конституционния ред", след като парламентът на Република Сръбска прие, а Додик подписа, указ за приемане на закони, които забраняват дейността на държавните съдебни и институции за сигурност във федеративната единица.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

Федеративните единици в Босна и Херцеговина нямат пълномощия да водят външна политика, отбелязва БХРТ.