Американският политик от украински произход, председател на републиканския клуб "Роналд Рейгън, Борис Пинкус гостува на украинския "24 канал" 

Анастасия Норицина (водеща):
Американският политик Борис Пинкус и аз обсъдихме последните новини в САЩ и около войната в Украйна. В частност, говорихме за последните изказвания на Кит Келог, специален представител на президента на САЩ по въпросите на Русия, както и анализирахме разклатените позиции на Доналд Тръмп вътре в страната.

Борис Пинкус:
Добър стимул за Русия да прекрати войната в Украйна може да се окаже възможността да участва в Световното първенство по футбол през 2026 година. Това беше споменато по време на разговор с президента на ФИФА. Твърди се, че Тръмп едва сега е разбрал, че Русия е отстранена от футболните турнири.

Но не само Тръмп се изказва по темата. Кит Келог, специалният представител на Тръмп за Украйна, в интервю за Fox News заяви, че единственото препятствие за прекратяване на огъня е Путин. Това според мен е много добро изявление от страна на администрацията на Тръмп.

Келог твърди, че Киев е приел 30-дневно примирие и предложил създаване на 30-километрова демилитаризирана зона около фронтовата линия. Украинските и руските военни трябва да се оттеглят на 15 км. Контролът върху зоната трябва да бъде упражняван от миротворци от коалиция от желаещи страни.

Анастасия Норицина:

Борис Яковлевич, наистина ли Тръмп обмисля нещо подобно в Белия дом? И възможно ли е това да стане реалност?

Борис Пинкус:
Има вероятност. Знаете ли, заслугата на Келог е, че той има подкрепа в Конгреса. Например Линдзи Греъм, един от най-близките му съмишленици, общува с него често. А дори и демократът Блументал е в добри отношения с Греъм и те напълно съвпадат по отношение на политиката към Украйна.

Затова Келог добре разбира, че гласът на Линдзи Греъм е гласът на мнозинството в Конгреса. И не само републиканците, но и демократите подкрепят стратегията, предложена от Келог.

Тръмп също е казвал, че ако европейците искат да използват войските си като миротворци, той не е против. Макар да не смята да праща американски войници, е готов да помага с въоръжение. Това би било достатъчно.

Но, нека сме честни — Путин влага повече в армията си, отколкото всички европейски страни взети заедно. Всички обещания на ЕС и НАТО за 50 или 100 милиарда — това са празни приказки. Украйна има нужда от помощ сега, не след време. Зеленски се опитва да стигне до всеки европейски лидер, последно беше в Чехия — важен принос за директните връзки с Украйна, включително доставка на оръжие.

Но времето тече, а Украйна е под атака всеки ден — Киев, Харков, Одеса, Кривий Рих... Затова ролята на Америка остава решаваща. И точно затова предложението на Келог би било идеален първи етап — нещо, на което Путин вероятно няма да се съгласи.

Путин категорично отказва присъствието на западни войски като миротворци — това ще е причината му постоянно да отхвърля предложението. Но и Тръмп започва да губи търпение. Погледнете — международни провали навсякъде. Дори най-верните му съюзници му шепнат, че трябва да направи нещо.

Затова, когато Тръмп е раздразнен, понякога си позволява критики към Путин. Но и Зеленски също си има граници. Той много мъдро е избрал стратегията си към Тръмп — съгласява се с всичко, приспособява се към характера му, но никога няма да приеме териториални отстъпки.

Нито Зеленски, нито който и да било на негово място ще подпише нещо, което противоречи на волята на украинския народ. Той никога няма да признае загубата на дори педя украинска земя — не само Крим, но и четирите окупирани области. Единственото, което би се допуснало, е временна загуба на контрол над тези територии. Точка.

Ако Тръмп приеме примирие за три дни, това е отстъпка към Путин, и го окуражава. Това е главното оръжие на Путин — той не иска Тръмп да излезе от сделката. Той се страхува Тръмп да не се отдръпне, защото Тръмп му е удобен.

Защо? Заради Стив Виткоф, който му е на въдицата. Рано или късно ще разберем защо. Путин не иска да губи този канал, чрез който може да натисне Тръмп да приеме условията му.

Анастасия Норицина:
Но все пак, Тръмп не живее в диктаторска страна. Днес почти 80 от 100 сенатори са подготвили драконовски санкции срещу Путин — не случайно. Това е плесница в лицето на Тръмп. Ако той не се подчини, политически ще бъде елиминиран преждевременно.

Борис Пинкус:
Не говоря за импийчмънт, това няма да стане. Но дори най-верните конгресмени и сенатори ще се отдръпнат от него. Преди два дни се появи мощна статия във „Ню Йорк Пост“ — любимата му консервативна медия — която буквално размаза Виткоф. Според мен, той скоро ще бъде отстранен.

Конгресмените вече шепнат на Тръмп, че Виткоф трябва да си ходи. Провали преговорите между Израел и Хамас — сам призна, че Хамас го е излъгал. Сега същият този Виткоф пълни главата на Тръмп с глупости — директно от Путин. Този „по̀щальон Печкин“ — както го наричам — играе вредна антиамериканска роля не само спрямо Украйна, но и спрямо Израел.

Хуситите и Хизбула продължават да атакуват Израел. Ракета падна на летище „Бен Гурион“! Кога се е случвало това? Това е провал на т.нар. трамповска политика срещу такива групи като хуситите — да не говорим за Иран, който напредва час по час към създаване на ядрено оръжие.

И всичко това се наблюдава внимателно от Китай. Те следят как Тръмп се справя с тези „босове“, защото си представят Тайван на тяхно място. Китай мисли: „Как ще помагат американците на Тайван в случай на война?“.

Анастасия Норицина:
Ситуацията не е в полза на Тръмп. За съжаление.

Борис Пинкус:
Израелският премиер Биби Нетаняху има своя стратегия за справяне с хуситите. Но той винаги е казвал: докато съществува иранският режим на аятоласите, ще има терористи и атаки — не само срещу Израел, но и срещу американски интереси в Близкия изток.

Същото важи и за режима на Путин. Докато той е на власт — ще има войни навсякъде. Сега има информация, че Беларус подготвя зенитни комплекси за Куба. Как мислите — това е идея на Лукашенко? Разбира се, че не — това е идея на Путин. Още през 2024 г. руски бойни кораби акостираха в Куба — неслучайно.

Днес Путин не седи със скръстени ръце — чрез Лукашенко се опитва да постави зенитни системи в Куба. Дори това да не стане, той ще го използва за пазарлъци с Америка: „Ако не ми отстъпите Украйна, ще помогна на Куба“.

Това е доказателство за глобалния провал на външната политика — както на Байдън, така и на днешния Тръмп. За съжаление, това е реалността.