Инициативата „Три морета“ предлага на страната ни реална възможност за постигане на по-устойчив икономически растеж и по-бърза и ефективна конвергенция с останалите държави от региона на Триморието и ЕС чрез повишаване на свързаността – транспортна, енергийна и дигитална, което ще отключи неизползван до момента латентен потенциал за оптимизиране на производствата, търговията и икономическото сътрудничество.

Това се казва в официална позиция на ПП "Републиканци за България" относно участието на България и политическите реакции в страната след президентската среща на върха на Инициативата „Три морета“ в Талин на 19 октомври. Ето целия текст на политическия документ:

"Реалността на тази възможност трябва да бъде осъзната час по-скоро от българските политици. Спешността на това осъзнаване произтича и от факта, че страната ни получи домакинството на срещата на върха на формата през 2021г. и през следващата една година ще председателства инициативата. Обезпокоително е, че нито един български политик не поздрави държавата ни за постигнатия успех с официалното връчване на председателството в Талин – това не е успех на един президент, това е успех и възможност за държавата ни.

Още по-обезпокоително е, че нито един политик не коментира срещата на върха по същество, не спомена какви са заключенията и анализът за перспективите пред страната ни, как ще направим така, че да се представим не само протоколно „достойно“, но и да постигнем практични резултати и осезаем напредък както за самата инициатива и развитието на региона, така и за България – тук е моментът да отбележим, че летвата е вдигната високо от Естония. Никой политик не коментира какви послания бяха изразени на срещата от партньорите ни в контекста на инициативата, не анализира какви послания отправи на свои ред българският президент. Вместо това цялото участие на държавата ни бе принизено до посредствени коментари за невъзможността да бъде проведено в своята цялост двустранното посещение на президента и пропусната официална вечеря в Талин.

Липсата на съдържателен анализ е пореден признак за липсата на координация и сътрудничество между Президентската администрация и изпълнителната власт по въпросите на инициативата. Сигналите за тази липса се засилиха още през юни тази година, когато на среща на външните министри на инициативата, българският представител на ниво зам.-министър заяви, че е най-добре страната ни да поеме председателството през 2022г., след като, на срещата през 2019г. в Словения, България вече е заявила желание да председателства през 2021г., както и са проведени дипломатически срещи в началото на 2020г. относно съдържанието на темите за българското домакинство през 2021г. Подобно разминаваме е лош сигнал към нашите партньори, не само защото показва липсата на елементарен институционален диалог, но и защото е признак на неспособността на институциите да се обединят в услуга на значими теми и в изпълнение на националните интереси.

Липсата на осъзнатост за реалните възможности, които ни предоставя инициативата и отсъствието на отговорно политическо поведение, за съжаление, не са единственият проблем. Още по-обезпокоителна е липсата на разбиране на конкретни параметри на инициативата и тяхното функциониране. По време на своите изказвания в Талин българският президент няколко пъти подчерта, че за българското председателство ще е приоритет изграждането на ясен механизъм за вземане на решения относно избора на проекти за финансиране от фонда на инициативата. Тази заявка издава непознаване на философията и концепцията на фонда, който е управляван от независим изключителен финансов съветник - международна компания, специализирана в управлението и привличането на инвестиции, и решенията за избор на проекти за финансиране ще бъдат вземани от този съветник на база пазарна логика и възвръщаемост на инвестициите. Държавните глави са определили само целите и общата рамка на фонда в съответствие с мисията на инициативата. Този механизъм е избран именно, за да се осигури максимална прозрачност на решенията на пазарен принцип, като се избегнат всякакви възможности за политически натиск или влияние в полза на една или друга държава. Това е необходимо, за да се гарантира на частните инвеститори, които фондът се надява да привлече, че инвестициите им ще бъдат управлявани по пазарно най-целесъобразния начин. Именно това е и целта на финансовото участие на държавите членки във фонда – да го направят по привлекателен, стабилен и сигурен за частни инвеститори. Философията е все повече стратегически проекти за повишаване на свързаността да се реализират с частни инвестиции и чрез публично-частни партньорства, каквато е обичайната практика в Западна Европа, т.е. фондът е инструмент за сближаване на модела на финансиране на този тип проекти в страните от Инициативата „Три морета“, където подобни проекти по-често се финансират със средства от структурните фондове на ЕС, с този на по-старите членки от западната част на континента.

Друг обезпокоителен аспект от посланията в заявката на президента за приоритетите на българското председателство е акцентът върху нуждата от разширяване на инициативата към свързаност в сферата на науката и образованието като централен приоритет. Предвид високото ниво на амбиция на инициативата в стратегическо, икономическо и геополитическо отношение, подобен акцент показва ниско ниво на амбиция от страна на България. Без да подценяваме значението на науката и образованието, би трябвало да е ясно на всеки политик и експертен анализатор, че те не са обект на високата дипломация, към която се числи Инициативата „Три морета“. Републиканци за България призовава българските политици за по-отговорно поведение и по-високо ниво на експертна осведоменост по въпросите на инициативата.

Позицията и изказванията на българското правителство за съжаление показват пълна абдикация от работата в полза на българския международен интерес и добър образ. Изглежда политическият антагонизъм взема превес пред отговорността на държавността, а това е недопустимо. Реакцията на представители на българското правителство и липсата на всякаква позиция по съдържанието на срещата в Талин са поредното доказателство, че оставката на правителството е належаща, тъй като то е неспособно да изпълнява ангажимента си за служба в името на едно по-добро бъдеще на българските граждани".