Откриването на древен артефакт в Мексико поставя под въпрос утвърдените представи за контактите между Стария и Новия свят. Става дума за т.нар. „глава от Текашик-Каликстлахуака“ – теракотена скулптура на брадат мъж, която според някои учени може да е римска и да датира от преди повече от 2000 години.

Според информация на The New York Post, ако тези хипотези се потвърдят, това би означавало, че европейци са достигнали Америка повече от хилядолетие преди Христофор Колумб.

Артефактът е открит през 1933 г. от мексиканския археолог Хосе Гарсия Пайон в близост до Мексико Сити. Той е намерен в запечатан гроб, разположен под три непокътнати слоя на пирамидална структура. В гробницата са открити и типични за региона предмети – керамика, златни украшения, костни артефакти и кристали.

Но самата глава рязко се отличава. Черти като брадата, формата на лицето и стилистиката напомнят повече на древносредиземноморско изкуство, отколкото на мезоамерикански традиции.

През 1961 г. австрийският антрополог Роберт Хайне-Гелдерн предполага, че артефактът може да датира от около 200 г. пр.н.е. По-късно, през 1990 г., германският археолог Бернард Андре заявява, че бюстът е „без съмнение римски“, като го свързва с естетиката на императорите от Северанската династия (193–235 г.).

Чрез термолуминесцентен анализ – метод, при който се измерва светлината, излъчвана от нагрят материал – учените установяват, че самият артефакт може да е създаден в период между IX век пр.н.е. и XIII век сл.н.е.

Същевременно гробницата, в която е открит, е датирана между 1476 и 1510 г. – т.е. преди пристигането на испанския конкистадор Hernán Cortés в Мексико през 1519 г.

Тази времева разлика поражда ключовия въпрос: как римски стилен артефакт се е озовал в запечатан гроб в предколумбова Америка?

През годините са предложени няколко обяснения – всяко със своите аргументи и слабости.

Най-простото, но и най-спорно обяснение е, че артефактът е бил подхвърлен. Според някои изследователи член на екипа може да е поставил главата като шега или експеримент. Съмненията се подсилват от факта, че Пайон не е присъствал постоянно на разкопките и не е водил изчерпателни записки. Въпреки това липсват преки доказателства за умишлена намеса.

Друга хипотеза допуска, че предметът е достигнал Америка по време на ранните етапи на европейските пътешествия, дори преди официалното начало на испанската колонизация. Според The New York Post е възможно единичен европейски предмет да е проникнал във вътрешността на континента и да е бил включен в местни погребални практики – макар и това да се счита за малко вероятно.

Една от най-интригуващите теории предполага случайно пренасяне чрез океанските течения. Възможно е римски, финикийски или берберски кораб да е бил отнесен през Атлантика. Ако останки от него са достигнали Америка, местните жители биха могли да открият и пренесат предмети като тази глава. Критиците обаче отбелязват, че няма други археологически доказателства за подобно събитие.

По-рядко обсъждана, но интересна идея е, че артефактът може да е преминал през Азия чрез древни търговски мрежи и постепенно да е достигнал Новия свят. Тази теория остава силно спекулативна.

Дълго време се смяташе, че европейците достигат Америка едва с експедицията на Колумб през 1492 г. Това убеждение бе разклатено след откриването на скандинавското селище в L’Anse aux Meadows в Нюфаундленд, датирано около 1021 г.

Но дори и това доказателство не подкрепя идеята за римско присъствие в Америка – което прави мексиканската находка още по-загадъчна.

Главата от Текашик-Каликстлахуака остава археологически аномалия – обект, който не се вписва в познатите исторически модели. Както отбелязват изследователи, дори ако предметът е достигнал Америка чрез корабокрушение, това не би означавало задължително съзнателен контакт между цивилизациите.

Днес, почти век след откриването ѝ, мистерията остава. Дали става дума за измама, случайност или изгубена страница от човешката история – отговорът все още се крие някъде между науката и предположенията.