Филип Димитров - първият демократично избран български премиер е роден на 31 март 1955 г. Учи в Английската езикова гимназия и завършва право в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" през 1977 г. По-късно започва работа като адвокат във Втора адвокатска колегия в София.

През 1990 г. става заместник-председател на новосъздадената Зелена партия, част от Съюза на демократичните сили (СДС). Той става председател на Координационния съвет на СДС. 

Избран е за министър-председател на България на 8 ноември 1991 г. Това става възможно след парламентарни избори, на които СДС-движение печели най-много гласове и места в парламента.

Правителството на Филип Димитров управлява България без нужното мнозинство, за да прокара планираните закони. 

Основният стремеж на управлението е „смяната на системата“, за което то започва структурни реформи в икономиката и внася законите за приватизация и реституция.

По отношение на външната политика правителството извършва преломен поврат в посока сближаване със САЩ и Западна Европа, даден е първия тласък към европейската интеграция на България. 

Но в страната правителството е подложено на остри критики. Синдикатите се му се противопоставят, не го приемат и останалите политически сили.

На 28 октомври 1992 г. след вот на недоверие, където не успява да събере нужната подкрепа, Филип Димитров подава оставка. Правителството управлява до 30 декември същата година.