Алексей Стрелников, Дойче веле

В Кремъл твърдяха, че няма да изпращат на война неподготвени наборници. Но има сведения, че точно такива войници от няколко руски региона сега биват прехвърляни в Курска област.

В руските социални мрежи се появиха съобщения от няколко руски региона, например Мурманска и Калининградска области, свидетелстващи за това, че наборници от местните военни части биват прехвърляни в Курска област. Става въпрос основно за разкази на майки или съпруги на руски наборници. Те твърдят, че се сформирал специален „Курски батальон" и че всички запитвания от роднини до военното командване дотук са без отговор.

Наборниците могат да бъдат разпределени за обслужването на тила: за осигуряване на логистиката, за подготовката на фортификационни съоръжения и охрана на военната техника, казва пред ДВ военният анализатор Ян Матвеев. Той се съмнява, че зле обучените войници ще бъдат изпратени на предната фронтова линия. В същото вруме той уточнява, че сигурни места в този регион няма. „Логистичните маршрути са обект на обстрел - с артилерия и дронове. Освен това периодически се промъкват неголеми украинските разузнавателни групи. Т.е. с каквото и да се занимават формално наборниците в Курска област, те могат да станат участници в пълноценни бойни действия."

Наборници са изчезнали безследно в Курска област

Изчезналите безследно в Курска област наборници са поне 20 до момента, като те могат да бъдат в плен на украинските части. Роднините им са разпознали някои от тях във видео на украинския проект „Искам да те намеря". По данни украинския главнокомандващ Олександър Сирски, от шести август в украински плен са над 100 руски военни.

Засега руските власти не са правили официални изявления за участието на наборници във войната срещу Украйна. Путин нееднократно е казвал, че войниците на срочна служба няма да участват в т.нар. „специална военна операция". Но очевидно отношението на държавата към този въпрос се променя.

Роднините на пленените наборници търсят помощ от Путин

След началото на бойните действия в Курска област на сайта change.org се появиха няколко петиции за това да не се допуска участието на наборници в бойните действия. Под три от тях, отправени към руския президент Путин, за девет дни са се подписали около 10 000 души. Както се казва в една от петициите, „довчерашните ученици могат само да носят тежести и да копаят с лопата" - те не могат да се сражават с професионалната украинска армия.

Друга петиция призовава за размяна на наборници, попаднали в украински плен. Те би трябвало да получат статут на „ветерани в бойните действия", да им се изплатят компенсации и да им се предоставят гаранции като на наемниците, пише в документа, адресиран до Путин. „Оставиха синовете ни без необходимата поддръжка", отбелязват авторите.

Какво разказват роднините на наборниците

Надежда от Тюмен, която се опитва да върне свой роднина, бил на наборна служба в руската армия и изчезнал в Курска област, разказва пред ДВ, че „властите бездействат", а във военното окръжие ѝ казали, че нямат информация нейният роднина да е попаднал в плен. 

Светлана Плесовская от Коми също призовава всички наборници да бъдат изведени от района на бойните действия. „Не убивайте децата ни, върнете ни ги", настоява тя в Телеграм.

Във видео, разпространено в украинските социални мрежи, млади хора със завързани очи заявяват, че са руски наборници, пленени от украинските части. „Ние сме наборници, защитавахме отбраната в Курска област, след което попаднахме в плен. Много молим да ни размените за бойци от полка „Азов"." - казва един от тях. По данни на Асоциацията на семействата на защитниците на „Азовстал", в руски плен може да има около 700 бойци. „Файненшъл Таймс" информира, че между Украйна и Русия са започнали преговори за размяна на военнопленници.

Какво могат да направят роднините на наборниците?

Формално изпращането на наборници на територия на Руската федерация не противоречи на законите, отбелязват от правозащитния проект „Хващайте гората". Но преди това младите войници трябва да са служили не по-малко от четири месеца и да са получили военна специалност. Ако родителите на наборниците имат съмнения, че изпращат децата им в зоната на бойни действия, те могат да изпратят жалба до администрацията на руския президент, до омбудсмана, във военната прокуратура и в следствения комитет. От правозащитната организация припомнят, че през февруари 2022 година майки са успели да изтеглят децата си от зоната на бойни действия.

Командването в различни военни части на Русия принуждава наборниците да подписват договори с министерството на отбраната, казва за ДВ координаторът на „Хващайте гората" Иван Чувиляев. „Убеждават ги чрез проверени стари методи - с пари. Т.е. - ще печелите и ще можете да изпращате пари на майките си." Чувиляев споделя, че досега не е известно за нито един случай на дезертьорство на наборници, но той е убеден, че те скоро ще станат много - както в случая с проваленото настъпление на руската армия в Харкивското направление.