Какво научихме за Ботев 145 години след неговата трагична гибел? Знаем ли всичко за нашите национални герои? Сякаш само на 2 юни ние, българите, масово се сещаме за него – качваме портрета му или стих в социалните мрежи.

Книгата на Бойко Беленски „Да каже нявга народът“ излиза в момент, когато „геополитическите полюси“ в света се разместват под въздействието на медицинска и политическа пандемия, когато много общочовешки ценности са подложени на съмнение.

Историческият роман „Да каже нявга народът…“ е своеобразен поклон към Ботев, и още един щрих към съхранението на националната ни памет като нация, предаде БГНЕС.

В новата си творба за революционера и гения-поет, след век и половина научни спорове, градски легенди и различни исторически тези и тълкувания, Беленски категорично осветлява въпроси, които обикновено нямат еднозначни отговори и обвиват в митология личността на един от най-достойните синове на България.

От куршум на враг или съратник загива Ботев? Къде е прострелян? Къде е заровена главата му, за да не я поругаят? По любов ли се жени за Венета, племенницата на владиката Панарет Рашев, или за да се сроди с имотна жена, за да финансира комитетските дела? Приятелство или вражда съпътстват отношенията му с Любен Каравелов?

Бойко Беленски живо и образно ни представя един много релефен и земен лик на литературния талант и войвода, светиня за поколения българи. В романа Ботев не е икона, но не е и демитологизиран. Младият и образован калоферец е представен като страстна натура, на която нищо човешко не й е чуждо. Роден бунтар, с остър език и полярен характер, огнена натура, която не търпи насилие и диктат, която не прави компромис и воюва за убежденията си със сърце, душа, сълзи и кръв.

Романът дава на читателя ярка представа за националноосвободителните борби във Влашко, оживяват образите на Левски, на руският нихилист Сергей Нечаев, на Любен Каравелов, на Садък паша, Никола Обретенов, Панайот Хитов, Филип Тотю и много други, както и всички възторзи и подлости, които съпътстват революционните завери за освобождението на Отечеството ни.

С дълбок психологизъм е разкрита и душевната драма, която върви часове преди смъртта на напетия войвода и финалното прозрение, „че това е краят и че единственото, което му остава, е честта, достойнството доблестно да посрещне смъртта и да не се посрами“. Кървавите боеве на четата срещу черкезите и редовната турска войска във Врачанския Балкан са възвеличени и сравнени с героизма на 300-та спартанци в битката при Термопилите.

Написването на романа отнема 10 месеца на Беленски, като той е завършен на 2 юни м.г. , а излиза от печат от издателство „Атеа“ съвсем наскоро. Авторът на 30 книги вече има опит в създаването на исторически романи – за канове и царе, за Стефан Стамболов и Г. С. Раковски. За историческата проза споделя, че ползвал богатата библиотека на приятеля си ерудита Петър Велчев, секретар на Литературния институт към БАН. Той му е и съветник. Така авторът разполага с уникалната библиотека и изучава богатия фактологичен материал. А научната му работа определя подхода, методологията. Трябва да добавим и таланта на разказвач… „Въпрос на организация е самото писане, на организация, воля и много труд“, споделя Беленски. Той не крие, че е имал доста притеснения, за да изгради художествените образи на светините Ботев, Левски, Каравелов, а преди това и на Раковски: „Започнах с голям страх, тъй като никой не е посмял да ги интерпретира в чисто художествено отношение, да ги извае в прозата! Докато Раковски умира безлико от туберкулоза, Ботев има величава смърт, към която се е стремял…“

Любопитна подробност от технологията на книгопечатането е, че изображението на корицата на книгата е първият триизмерен образ на Ботев, нарисуван от режисьора Георги Врабчев. Затова Ботев не само пронизително ни гледа на една ръка разстояние, а сякаш може да го пипнем. Заедно с текста ние действително се докосваме до него и научаваме неподозирани неща за непреходното му дело.

„Да каже нявга народът“ е творчески литературен продукт, с непреходно значение, който всеки мислещ българин е добре да добави към селекцията в домашната си библиотека. Романът е стойностно четиво за средношколците, за подготовка за олимпиади и литературни конкурси, както и за студенти- хуманитаристи. С помощта на този роман, подрастващите не само, ще запълнят празнините от знания за Ботев и онова бурно, и величаво време на национално-освободителни борби, но и биха намерили основа за вдъхновение. Той е порив към каузи и идеали в съвременния свят на нови предизвикателства.