Причините българите винаги да гласуват за партии като „Продължаваме промяната“ /ПП/ са фундаментални и се крият в няколко обяснения: политическа неопитност и незрялост на българския избирател. 30 години не са много време, за да може едно общество да развие едно здраво демократично чувство и демократичен инстинкт, както и контролни механизми за преценка на реалността. 

На второ място, това се дължи на особената ирационалност на човешките избори, които са констатирани не само у нас: това е заблудата, че правим рационални избори, взимаме рационални решения, които са аргументирани от обективни факти и обективни наблюдения.

Обърнете внимание на темата за газа: така, както ни е представена, много малко хора от обществото си дават сметка, че това е една отлично премислена PR-стратегия, за да може господата от предишните управляващи да „ограничат щетите“ - най-общо казано. Когато фокусираш общественото внимание генерално върху една тема: говори се за нещо, медиите са много активни – особено централните, за които вече е нарицателно, че обслужват бившите управляващи, - ти насищаш цялото пространство с въпроси, които касаят управлението на държавата, с два фокуса: „За“ Газпром“ или „Против“ Газпром“. Каквито и аргументи да се вадят, смисълът е един: „ние сме „За“ „Газпром“, или „ние сме „против“ „Газпром“. Тоест, всичко се свежда до един прост, дори примитивен избор.

И това е целенасочена PR-стратегия на екипа на „Продължаваме промяната“, който се води от един бивш генерал от МОСАД, - това налагане на този слоган не е случайно: колкото повече опростиш избора, толкова повече започва да идва момент, в който се проявява „ефектът на наличността“: хората са склонни да взимат решения на базата на информацията, която им е налична и достъпна. А когато медийното пространство се насища драматично много с две поляризирани мнения, които публиката дори не разбира в дълбочина - а и не я интересува, - хората започват да взимат страна не на базата на някакви рационални аргументи на експерти. Така всякакви експерти започнаха да коментират газа, като част от тях – например някои от НПО-та, в живота си не са виждали газова тръба. И така, избирателите се разделиха – харесват този, който говори разбираемо, без значение дали казаното от него е вярно. В допълнение, когато на хората се зададе въпроса дали подкрепят или не Русия или Украйна, всичко това се оплита в една сложна плетеница от решения, избори и преценки, която кулминира в простия избор „Харесвам ли Киро и Асен или не?“.

Именно по този начин се лъжат хора. Никой у нас не си дава сметка, че личният избор пред урната обикновено е на базата на отдавна формирани стереотипи и мнения, които просто трябва да бъдат активирани. И точно това правят PR-експертите на Петков и Василев.

На практика няма абсолютно никакво значение фактите, които се изнасят от опозиционните сили, напр. ГЕРБ-СДС, няма да свършат основната си работа: да информират обективно надлежно публиката, а ще се попадне отново в капана на ирационалната двуполюсна борба.

Тези психологични трикове, които се прилагат върху българското население, ще излъжат много хора. Изкривяването на реалността в днешно време е наложена като мода и като начин на мислене: например, ако охранява антиправителствени митинги, полицията е лоша; но ако се ползва за същата охрана на т.нар. „революции и въстания“ от миналата година, тя е лоша. Тоест, този двоен стандарт е наложен в обществото.

Малцина днес си задават и въпроса откъде „Продължаваме промяната“ намира своето финансиране. И това е така, защото намирането на тази информация изисква усилие, тя не е публична. По принцип нашият мозък е мързелив, особено в ситуации, в които сме несигурни и тревожни поради много различни фактори. Например, когато се изисква да решаваме неща дори на битово ниво, всяка информация, която би ни затруднила или обременила, автоматично и подсъзнателно се отхвърля. Затова, когато човек си мисли, че взима рационални решения, той на практика ги взима с ирационални аргументи.

Дори чисто поколенческият сблъсък, който се оформя между лидерите на „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ, е доказателство за това. Хората винаги казват „Дайте път на младия“, но тук се получи сблъсък между това дали старите са толкова стари, че да отстъпват на младите, и кои са младите, и кои са старите. Покрай тази мантра и поредното фалшиво послание изпускаме да забележим, че едва ли Делян Добрев се отличава възрастово от Кирил Петков. Ако персонално започнем да изследваме възрастта на хората в листите на партиите, ще установим, че при „Продължаваме промяната“ имаме един персонаж като Бойко Рашков, който е на 67 г. , с 4 г. по-голям от Бойко Борисов. Има го и Настимир Ананиев, който заслужава специално внимание заради … политическата си повратливост в разстояние на няколко кратки години. И на следващо място: пенсионирането е доста несериозен аргумент, присъщ на незряло общество като нашето: в зрелите политически общества – например в Англия, - възрастта категорично не е порок. Виждате какво стана с модела във Финландия и най-младата премиерка в света. От памтивека хората са се допитвали до старейшините, и това не е случайно: политиката е баланс, и опитът, който хората натрупват чрез прякото си участие в управлението, е много важен. Кирил Петков искал да пенсионира Бойко Борисов – ето, нека някой зададе въпроса на Петков „на колко години бяха Франсоа Митеран, или Маргарет Тачър, или Ангела Меркел“. Дори третата по важност в държавната йерархия Нанси Пелоси в момента е на 82 г. На колко години е и Джо Байдън, когото Кирил Петков се опитва да представи за свой ментор? И защо обществата им гласуват доверие, щом са на тази възраст?

За да може една партия да бъде стабилна, то тя трябва да се развие точно както се развива човекът – има си раждане, период на растеж, на учене, и т.н. Никъде в Европа такива „вчера създадени“ партии не могат да бъдат стабилни, а и този феномен все повече изчезва, защото старите демокрации ги овладяха. При нас очевидно не е ясно, че за да вярваш на един политик, той трябва да се е доказал на местно ниво, да е участвал в изборите, да е бил следен какво прави, не само какво говори, и че всичко това е гаранция за един качествен избор. И участието в една политическа партия всъщност означава трупане на опит.

В българския политически живот нямаме по-опитен политик от бившия ни премиер Бойко Борисов. Той три пъти е управлявал държавата. Може да не ни харесва, но този човек има безценен опит, който нито Харвард, нито което и да било друго учебно заведение по света може да осигури. И арестът му от страна на Бойко Рашков и Кирил Петков беше еднозначно чист болшевизъм. Нито Рашков, нито Петков платиха реалната политическа цена на това безобразие. Никой, в нито една демократична страна по света, не би си позволил да извърши такъв акт без абсолютно никакви реални доказателства. /БГНЕС

Росен Йорданов е магистър по социална психология от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 20 години практически опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори. Управляващ съдружник в консултантска компания за управление на човешки ресурси.