Твърде оптимистично е да мислим, че политическата криза е отминала. По-вероятно са прави тези, които смятат, че тя се намира в нов етап и причините за това, разбира се, са много. На първо място все пак наистина е важно, че направихме една крачка и тя беше да се сформира редовно правителство след поредицата от служебни, които независимо от пристрастията на коментаторите, на хората, в крайна сметка съдържат потенциалната импотентност на ограничението да не носиш отговорност, да нямаш солидна подкрепа от парламентарни мнозинства и т.н. – неща, които са известни на всички. В крайна сметка, важното е, че има правителство, важно е, че то беше сформирано, независимо че – ако може така да се изразя метафорично, лепилото все пак беше негативизмът и омразата може би към предишното управление. Това коментира в интервю за „Фокус“ психологът Росен Йорданов.

„…Аз желая успех на новото правителство, защото това е важно за всички. Но съмнението ми идва от там, че твърде дълго време си играхме с това доверие, твърде дълго време го рушихме. И няма как доверието в едно общество да се базира само на някакви настроения или на вълнения на част от обществото за сметка на друго. Още повече, че в момента мнозинството е изключително крехко и съставено от партии, които имат доста рехава представителност, въпреки големите очаквания, въпреки дори пресиления оптимизъм. Ако мога да кажа, не можем, колкото и да е широка усмивката на г-н Петков – както някои го наричат любезно и неформално Киро – не може да се скрие зад нея, някак си тя не може да скрие озъбената физиономия на г-н Рашков или леко лукавата и намигваща физиономия на г-жа Нинова, която по-скоро прилича на лисица, която е поканена да управлява кокошарник, имайки предвид, че преди 12-13 години беше освободена от поста зам.-министър за неправомерно протектиране на приближени хора, които да предпази от наказателно преследване, или историите с приватизацията на „Техноимпекс“. Или пък ако трябва да направя друга аналогия, с която започнахте – разбира се, симпатичният млад депутат от „Продължаваме промяната“ и неговата чаровна и снизходителна сценична треска, която беше приета с разбиране, няма как да разсее съмненията в аматьорщината, която беше щедро афиширана от „Има такъв народ“ и очевидно има съмнения, че може да продължи и в „Продължаваме промяната“. Това са неща, които биха уронили доверието, особено ако няма достатъчно адекватни и разумни мерки“, посочи още психологът.

Росен Йорданов смята, че ако нивото на вътрешно доверие на гражданите е критично ниско, а то в момента България е такова, който и да управлява, който и да бъде на власт, дори най-чистият и некорумпираният, най-умният, няма да успее, защото винаги това е процес на взаимодействие между хората и властта. 

„...Вътрешното доверие е онова истинско лепило, не омразата. Точно това, според мен, бих казал, че мога да отправя като някакъв апел към новите управляващи, за да не затънат бързо в блатото и да не се наложи да ходим отново скоро на избори. А именно, не може да търсиш щастие, което по някакъв начин да е свързано с нещастието на други. Няма как да искаш свобода, ако тя прави други несвободни, и няма как да преследваш цели, да утвърждаваш смисъл, който ще лиши други хора от такъв. Това е метафорично, разбирам, но е много важно и ако вникнат малко в това, ще разбират, че подходът им трябва да бъде много по-партньорски и много по-ориентиран към това да се възстановява вътрешно доверие не чрез пиар акции, не чрез дребни тарикатлъци, не чрез опити на доста повърхностно ниво да се влияе на публиката като на зле организирана сцена, а много по-сериозно. Но както се казва, ще поживеем и ще видим резултатите“, аргументира позицията си Росен Йорданов.

„...Няма печеливши когато рушиш доверието в едно общество. Именно поради тази причина, тя е фундаментална, тя не е конюнктурна, не е пристрастна, не е субективна, това е просто истина, и именно поради тази причина аз споделих с вас и със слушателите подобна прогноза – че след изборите започва обратното броене за Румен Радев и двете му творения Петков и Василев. Колко бързо ще стане това - ми е трудно да предвидя…Виждам едни палиативни опити да се реши да кажем проблема с тока, защото той би ударил почти всеки български гражданин, би веднага разрушил и частицата надежда, че ще започне промяна. Вижте, проблемът не е в това, че трябва да се случи промяна, проблемът е в това дали и кой може да я направи и всъщност дали ще я направи компетентно, да не се получи така те да не вникват в същността на тези промени, които трябва да се случат“, казва още психологът.