„Трябва да спрем с фейсбук правосъдието. Проблемът генерално се корени в стария НК от 1968 г. и безкрайните, често недомислени актуализации. Той не отразява духа на времето. Процедурите по разследване и събиране на годни доказателства в досъдебната фаза, е крайно формализиран и предпоставя сериозни пречки за постигане на обективност, скоростно правосъдие и възмездност на престъпленията. Това често дава предимства на извършителите на престъпления, включително и на убийства, да избягат от правосъдието и по-ограничени възможности на разследващите да докажат вината им“. Това заяви в интервю за БГНЕС психологът Росен Йорданов.

„Щом обществото се интересува от правосъдие, е време да стане наясно с функциите и понятията. Така например, популярното клише е, че Прокуратурата разследва, а всъщност по коректно е да се каже, че оперативните органи, МВР разследват, а Прокуратурата повдига и поддържа обвинението. Когато процесът в досъдебната фаза е така формализиран, че прокурорът трябва да е в ролята едва ли не на съдия, тогава правосъдието е бавно. Когато даваш всякакви възможности за забавяне на процеса, уж в името на обективността и правата (макар, че през 1968 за истински права на гражданите е забавно да се говори) най-често получаваш протакане, промяна на показания, всякакви тромави и нерелевантни експертизи, извършвани не винаги от надеждни експерти, нежелание за участие в процеса заради давност, загуба на спомени, обременяваща ежедневието ангажираност, недоверие и прочие сериозни проблеми. Накрая хората „усещат“, че правосъдието започва да се разминава сериозно с „живия“ живот.. Всичко това идва от многократно „кърпения“ НК и ерозира чувството за справедливост, което се базира на бързото и неотменно наказание“, смята Росен Йорданов.

Той поясни, че, за да стане един човек убиец, то това винаги е комбинация от социални (фамилни), ситуативни и индивидуални фактори, а степента на тяхното отражение върху конкретния акт определя и типа на извършителя. "Ако можеха да се „алгоритмизират“ и респективно контролират тези фактори, може би щяхме да се отърсим от всички убийства по света, но това изглежда като задача за изкуствен интелект – Не дай Боже“. „Еднозначен отговор няма. Всеки човек, който извършва умишлено убийство, най – вероятно стига рационално или ирационално до грешния извод, че в конкретния момент няма друг изход за решаване на проблемите му или задоволяване на нуждите му“, каза психологът.

Той подчерта, че в обществата с по-малко престъпления се случват огромни трагедии, и много трудно убийците могат да бъдат превантивно „разконспирирани“ от околните. Психопатите убийци не са толкова много, колкото им се иска на хората, когато постфактум заклеймяват някой извършител. „Нека си спомним, че едни от най – бруталните масови убийства се случиха в Норвегия, която се слави с програмите си срещу насилието“, коментира психологът Росен Йорданов.

Не бива да оценяваме събитията през „експертизата“ на социалните мрежи или през „волята“ на тълпата. Трябва опит, знания и отговорно отношение, а не да се движим в преценките си от най-примитивната форма на контакт с реалността „усещанията“, както сега „усещаме“ всичко. Той се аргументира, че реално убийствата през последните години не са зачестили. „Да не споменаваме периода на 90-те, но през 2019 г. например те бяха 97, а през 1985 – 1986 г. са извършени над 240 убийства в България. Тогава обаче не се говореше за тях, а сега едва ли не се „разследва“ публично почти всяко едно “, каза експертът.

„Насилие има и ще има, ние трябва да търсим все по-ефективни начини да овладяваме и сублимираме агресията. Трябва първо да помислим как да се справяме със собствената лошотия, а после да се взираме в чуждата и да я клеймим скрито, дали по чорапи зад компютъра или сред множеството на площада“, подчерта психологът, след което обясни, че когато искаме правосъдие и справедливост, не трябва да мислим за правосъдието като за монолитно действие, а като сложен процес, включващ различни етапи и фази, които трябва да са в синергична връзка – идентифициране на извършител, разследване, залавяне, доказването на престъпление, осъждане и изтърпяване на наказание. Кулминацията на всичко това трябва да е възмездната и корекционна функция на наказанията, а не толкова в тяхната строгост, остракирането или дори анихилацията! Все пак живеем в 21-ви век! „Трябва да спрем с фейсбук правосъдието“.

Относно полицейското присъствие в населените места Росен Йорданов коментира, че е необходимо и правилно разпределение на ресурсите в МВР. „Физическото присъствие не винаги е фактор. Според международни статистики, България е в челните места в съотношението между брой на населението и щатен състав на МВР. Проблемът е, че те не са правилно разпределени, както като щатно и функционално разпределение, така и като разстановка според криминогенния риск и населеност по региони. Всичко е въпрос на разум, а не на бройки“, допълни психологът Росен Йорданов.