В индивидуален аспект, като лично развитие, ако г-н Радев съумее да спечели изборите, което разбира се на този етап изглежда много вероятно, макар и аз все пак да имам своите резерви, че това ще се случи, той може би ще запази позицията си, но в политически план според мен започва обратното броене за него и за всички, които охотно заявяват поддръжката си за неговите планове и за това, което той символизира. Тази позиция изразява в интервю за „Фокус“ социалният психолог Росен Йорданов.

Ако гледаме резултатите, разбира се, те, президентските избори, още не са свършили, но ако бъдем максимално обективни, отвъд еуфорията, отвъд патетичните слова, ние виждаме, че имаме на практика най-катастрофалните избори от гледна точка на участие на хората в тях, съответно най-нелегитимните избори, в които най-нелегитимни избори на този етап води настоящият президент. Като сложим теглилките, виждаме – различни анализатори казват, че за него са гласували между 1,3 и 1,4 милиона души. Ако смятате, че това е легитимността, която беше коментирана през всичките тези години пропагандно от 2 милиона и нещо, 2,5 милиона споменаваха някои, които бяха регистрирани на предишните избори, аз не бих се съгласил, защото на практика настоящият обитател на „Дондуков“ е загубил, ако приемем, че тази теза на всички поддръжници на г-н Радев е вярна, това означава, че най-голямата загуба е претърпял г-н Радев, загубвайки около 1 милион гласа. Няма друг, който да е загубил повече гласове от г-н Радев, ако правим тези напълно фактологични сметки. Затова казвах, че президентските избори всъщност се оказаха един Рубикон, в който цялата кулминация на един дълъг цикъл приключва, и оттук насетне започва напомпването на ново напрежение, което обаче се помпа с много по-голяма скорост, отколкото на много от тези, които ще поемат юздите на държавата, им се иска, аргументира позицията си Йорданов. 

Според него през цялата година всъщност сме наблюдавали един основен въпрос – битката между една част от обществото, която по различни причини искаше да свали предишното управление, които разбира се не са били без основание.

„Разбира се, така или иначе мачът беше между хората, които казаха: в никакъв случай не бих избрал предишното управление и конкретно Борисов, и тези, които казваха: в крайна сметка това, което се случи, не е толкова фатално и можем отново да му гласуваме доверие. В тази битка всъщност настоящият президент умело беше прикачен успешно – продължавам да твърдя, че г-н Радев не е самостоятелен играч – от своите наставници и ментори като алтернативата, която биваше разпозната на предишния министър-председател. Между впрочем, даже допускам, че една немалка част от впечатляващата рязка промяна в нагласите на хората през последните дни, която обърка дори социолозите, се дължи и на това, че бившият премиер даде две интервюта в национални медии, с които може би напомни на тези, които не го харесват, че трябва да излязат да гласуват. И те припознаха партията на двамата харвардци като възможност да концентрират цялата тази негативна енергия. В всъщност в случая г-н Радев е просто страничен играч на нещо, което обществото разпознаваше като борбата срещу един човек, коментира социалният психолог. 

Йорданов смята, че ентусиазираните и попрекалили с еуфоричното настроение хора из телевизионните студиа, които обясняваха как е настъпила нова епоха, какво искали хората, какво искал народът, са мимолетни политически явления. И всичко е концентрирано върху крехките рамене на г-н Петков и г-н Василев, които, може би, са изпълнени с много добри намерения, но не може да бъде подминато това, че те стартират своя мандат с лъжа, която беше констатирана от Конституционния съд

„Не може да не ни направи впечатление и това, че въпреки огромните надежди, които вероятно някои хора, включително и мои приятели им възлагат, но надеждите са едно, а прагматичният подход към промяна е съвсем различно нещо. Тези хора са изключително невежи по отношение на управлението на държавата, механизмите, по които тя функционира, принципите, по които се движи една държавна машина. Колкото и ведро настроение и усмивки да имаш – нека да го кажа просто: за да си реализираш идеите, може би трябва да уволниш половината от всички хора, които съставляват тази администрация, което е практически невъзможно. Винаги някъде колелата може да зациклят и цялата тази машина да откаже да функционира, и при най-добрите ти намерения. Аз лично съм бил свидетел на това многократно, как и най-добрите намерения може да катастрофират и всъщност да останеш извън движението. Така че в крайна сметка изчегъртването застигна своите най-яростни адепти, остава да видим какво ще сътворят двата коня на г-н Радев, които пометоха неговите поддръжници – някои казват, че по един доста непочтен начин. Възлагат им се огромни надежди, но при наличната конфигурация мисля, че настъпва обратното броене. С което не казвам, че автоматично това ще доведе до някакъв реванш или някаква реновация на предишното състояние. Както някога мъдро казват хората - не може да продължава така, но и така не е, както идва. Т.е. ще трябва да преживеем финалния щрих на целия този процес, след който ще дойде моментът, в който отрезвяването, поне за хората, които не крещят толкова, а мислят с главите си, независимо от коя политическа формация са, които имат по-прагматично, по-зряло и по-трезво отношение към живота, и ще им се наложи да запретнат ръкави, защото това, което ще ги чака, няма да е никак леко за преодоляване, прогнозира Росен Йорданов.