Служебният финансов министър Росица Велкова е поискала от всички свои колеги министри да намалят разходите си с 20% заради риск за бюджета. Тя е изпратила писмо до премиера и министрите с обосновка за това свое искане снощи, часове преди заседанието на МС.

Не е разглеждана средносречна прогноза, не е разгледан проектозакон за бюджет за 2023 година, а само концепция. Съгласно т. нар. удължителен закон за бюджета, до края на април трябва внесем проектозакон за държавния бюджет. В тази концепция основното решение, което се взе, е че ще бъде заложен дефит от 3% от БВП. Това заяви финансовият министър Росица Велкова.

Дефицитът за 2023 г. възлиза на на 6,9 от БВП на начислена основа. На 3 април ще се представи проектобюджета за обществено обсъждане, а на 26 април да се приеме от Министерския съвет и да се внесе в Народното събрание.

В пакета данъчни закони и приходни мерки, ще се въведе еднократна солидарна вноска за второ полугодие на 2023 г. - данък свръхпечалба, разработен за всички юридически лица, на базата на принципите, залегнали в регламента, обяви тя.

Предвижда се повишаване на акциза на електронните цигари, вейпове, завишаване на фискалния контрол, както и предварително деклариране на ДДС на рискови стоки, посочи Велкова. Според нея тези мерки ще може да се спази т. нар. швейцарско правило при индексирането на пенсиите от 1 юли.

Намалените ДДС ставки за ресторантьорите се отменят. Велкова посочи, че тол таксите по пътищата ще бъдат увеличени.

Ръст на заплатите в бюджетния сектор ще има 10% само там, където не е имало увеличение през 2022 г.

Причините за тревогата на финансист №1 са значителните по размер разходи от закони, гласувани от предишни народни събрания. Изпълнението им води до влошаване на бюджетното салдо - то се очертава да бъде с дефицит около 7% от БВП, предупреждава Велкова. Като най-застрашаващи фискалната стабилност министърът отбелязва увеличението на пенсии и социални възнаграждения, намалените данъчни ставки, както и неизпълнени европейски и национални инвестиционни програми.

Някои от мерките, приети от 47-то НС през 2022 г., влязоха в сила в края на годината и затова дефицитът за 2022 г. остана в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство. Целогодишният ефект от прилагането на тези политики и изместването на нереализираните инвестиционни разходи водят обаче до значително увеличаване на разходите по бюджета за 2023 г. и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка на 6-7 % от БВП, предупреждава Велкова.

Росица Велкова-Желева настоява да се направят незабавни коригиращи мерки на финансовата политика, заложена от предходното управление на Кирил Петков като премиер и Асен Василев като финансов министър. Според нея тези мерки се съдържат в проект на Министерския съвет за одобряване на параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на България за 2023 г., актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. като мотиви към него, и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г.

„Разработените от Министерството на финансите разчети показват, че при запазване действието на приетите през 2022 г. политики и отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ в размер на 6,9% от БВП, за което Министерството на финансите сигнализира още през месец август миналата година“, коментира министърът на финансите и твърди, че това е резултат от политическите мерки, взети от последните няколко парламента.

Росица Велкова-Желева подчертава, че в резултат на мерките, които бяха предприети от 47 Народно събрание „целогодишният ефект от прилагането на тези политики и изместването на нереализираните инвестиционни разходи водят до значително увеличаване на разходите по бюджета за 2023 г. и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка на 6-7% от БВП“.

По думите ѝ, при тези параметри, без предприемане на консолидиращи мерки, растат икономическите рискове. Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост. Променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми.

Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от Европейската комисия, включително и спиране на плащания от ЕС.