"Ако ЕС има амбиция да бъде водеща сила на световната сцена, така както е написано в стратегическите документи на съюза, трябва да се промени бавният механизъм за вземане на решения, защото мудността води до неефективност. ЕС трябва да бъде по-ефективен както в предотвратяването, така и в овладяването на кризи, които се случват и извън границите на съюза". Това заяви президентът Румен Радев по време на дискусия, организирана в София от Института за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“. Конференцията е посветена на бъдещето на Европейския съюз, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Държавният глава посочи, че решенията на ЕС са много по-устойчиви във времето, защото са базирани на демократични механизми, консенсус, зачитане на ценности, но това повдига въпроса дали от този подход не се възползват други държави, които бързо вземат решения и ги претворяват в действия. „Срещу себе си имаме стратегически играчи, които действат бързо като спринтьори, а ние действаме на маратонски принципи“, допълни президентът.
„Клишетата за край на ЕС винаги са преждевременни, но от България зависи доколко ефективно и пълноценно ще бъдем част от съюза“, заяви Румен Радев и допълни, че бъдещето на самия съюз зависи от действията му сега. По думите на президента положителен елемент от кризата с коронавируса e, че е напомнила на европейците, че кризите не подминават Европа и е необходимо за тях да се мисли в перспектива. “За цялата своя история ЕС е бил поставян на изпитания, но е намирал начин да излиза по-силен от тях“, заяви Румен Радев.
В изказването си президентът отбеляза, че когато става дума за възстановяването на икономиката след коронакризата особено що се отнася до България, трябва да се постави акцент върху концептуално ново ниво на функциониране на икономиката, науката, на обществените отношения. „Нашата страна трябва да използва средствата, които очаква, за модернизация и трансформация в много сфери в социално-икономическия живот в България. Необходими са ясни критерии и подходи, както и по-голям дял инвестиции в човешки капитал, а не само в инфраструктура“, заяви Румен Радев. Той допълни, че когато основната част от европейските фондове у нас се разпределят по неясни механизми, се изкривяват икономическите отношения и пазара, а средствата стигат до малък брой фирми.
Президентът изтъкна и значението на развитието на образованието и науката в ЕС. „Ако не изравним образователната и научна инфраструктура на Изтока и Запада, Севера и Юга, няма да постигнем социално-икономическо сближаване“, заяви още Румен Радев.
Държавният глава посочи, че пълноценната интеграция на България в ЕС, заложена в Лисабонския договор, изисква приемането ни в Шенгенското пространство и Еврозоната, за да участваме активно във всички политики и вземане на решения. По думите му, в България обаче все още не е проведен пълноценен дебат за ползите и за рисковете, както и ясен план за минимализирането на възможните негативи при влизането ни в Еврозоната и Шенген. Президентът призова страната ни по-активно да защитава позициите във връзка с Европейския зелен пакт, за да не загубим конкурентоспособност в енергетиката.
Държавният глава заяви, че трябва да се преодолее проблемът с фрагметираната европейска наука и индустрия, защото без интеграция в отбраната Европа не може да гарантира сигурността си, а без сигурност е невъзможно и ефективното икономическо възстановяване.
Спрямо брутен вътрешен продукт ЕС е един от тримата важни играчи на световната сцена, заедно с Китай и САЩ, но като политическа тежест съюзът не може да намери своето място, защото все още то не е подплатено със съответните отбранителни способности, заяви президентът Радев. Президентът посочи, че държавите членки трябва да се възползват от Европейския фонд по отбрана за създаване на съответните платформи и технологии за обща оперативна съвместимост. Следващата стъпка е разгърнато производство и засилване на съвместни отбранителни способности, а последната фаза, която е изключително политическо решение, е изграждане на солидна европейска отбрана, заяви Румен Радев.
Президентът припомни и позицията си от Срещата на върха на НАТО в Лондон миналата година, че трябва да се преодолее пропастта между държавите, която ги разделя на производители и купувачи на технологии. Според държавния глава за целта са необходими програми за индустриално сътрудничество в НАТО и ЕС. „Трябва да участваме съвместно в разработки с участието на нашата военна наука и индустрия“, заяви Румен Радев.
На въпрос за необходимостта от промяна в данъчната система президентът посочи, че темата е чувствителна и е необходим дебат, защото България е България е първа в ЕС по социално неравенство и бедност. „Няма развита държава в света, особено в европейския модел, която да има плоска данъчна система на облагане като нашата. Има няколко държави в ЕС с плоска данъчна ставка, макар и по-висока, но всички имат необлагаем минимум“, заяви Румен Радев.
В отговор на въпрос за нарушаването на демократичните принципи в някои държави в ЕС Румен Радев отговори, че в редица държави демокрацията е в отстъпление заради проблеми с разделението на властите, свободата на словото и корупцията. „По тези въпроси не трябва да се мълчи. Всяко едно погазване на закон, погазване на Конституцията, което започва да се превръща в норма, води до упадък на демокрацията“, отбеляза още при участието си във форума държавният глава.
Румен Радев
Още от България
Тома Биков: В историята на България има четири контрареволюции, последната се персонализира от Бойко Борисов
За него революциите в България винаги идват отвън, изненадващи са, променят целия политически ред и геополитическата ориентация на страната
МВнР: Отказите за издаване на визи за САЩ са намалели наполовина
„През последните месеци бяха положени значителни усилия в изпълнение на критериите за включване на България в Програмата за безвизово пътуване на САЩ."
Борислав Сарафов разпореди да се изискат незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на насилие и хулиганство
В седемдневен срок магистратите, които наблюдават такива преписки и дела, трябва да изготвят доклади за хода на проверките и разследванията, които да представят на своите административни ръководители.