Румен Радев с критичен анализ на българското европредседателство, правейки недвусмислени внушения за кризата, в която се намира ЕС, рисувайки апокалиптични картини за неговото бъдеще, респективно за бъдещето на България и европейската перспектива за страните от Западните Балкани. Акцентирайки на проблемите в Съюза, той ниглежира постигнатите резултати от Председателството, пречупвайки ги изключително през призмата на негативите, но не и на положителните оценки, които България получи от своите партньори, или пък на  добрите неща, които бяха направени за нашите съседи. 

Комплиментите за Председателството не трябва да ни заблуждават. Състоянието на ЕС е такова, че Брюксел може да си позволи само положителни самооценки. Изминаха три дни от края на Българското председателство на Съюза на ЕС. Вече се бълват анализи. Те обаче могат да се окажат с кратък срок за дейност, тъй като се случиха критични за съюза събития. Налице са центробежни сили, които поставят под въпрос сегашната му архитектура, а според някои и неговото съществуване. Това каза президентът Румен Радев в рамките на конференция на тема „Българското председателство на Съвета на ЕС – време за равносметка“. 

„Броят на целувките и прегръдките, броят на лидерите, позирали на Моста на влюбените, стотиците срещи и документи, накрая остават статистика. По-важно е накъде отива Европа и успяхме ли по време на Председателството ни да търсим отговори на този въпрос - уви не“, коментира Румен Радев и продължи: „Не искам да разделям моята оценка на негативи и позитиви. Трябва да се абстрахираме от фанфарите за Западните Балкани. Трябва да търсим други отговори - доколко приоритетите бяха отстоявани, така че да решават критични за бъдещето на Европа проблеми. Приоритетът Западни Балкани безспорно е важен, но с течение на времето беше задминат от дневния ред на Европа. Днес Европа е поставена на изпитание. Откроиха се дълбоки разломи в съюза. Западните Балкани изпаднаха извън фокуса на Обединена Европа. Европа сама не смогва да следва дневния си ред“, аргументира позицията си българския президент.

Радев изтъкна като ключов проблем мигрантската криза, която открои дълбоки разломи в ЕС, застрашаващи единството му и открояващи редица институционални слабости. 

По думите му на заден план е останала и Дунавската стратегия.

„Пропуснахме голям шанс по този проблем. Силно се надявам, че Австрия и Румъния ще имат по-отговорно отношение към този важен регион. За съжаление той бе засенчен от Западните Балкани“. 

„Сигурността беше друг обявен от България приоритет. България сама стесни своя хоризонт и не видя какво се случва на Запад от Западните Балкани. Редно бе страната ни да постави въпроса какви са критериите за отправените покани към страни извън съюза“, коментира още Радев. 

„Сега, когато започва да отшумява еуфорията, изникват нови въпроси и тревоги за отношенията между Косово и Сърбия, за Македония, за декларацията от София. Уви, противоречията остават и не се знае кога ще отшумят. Стремежът в медиите България да се отличи като лидер в региона, доведе до някои сериозни компромиси, които ще дадат отношение на Балканите“, предупреди президентът. 

„Тревожи ме, че България бързо и без възражения прие новото име на Македония – Северна Македония. Договорът трябва да е основата, върху която да градим отношенията си, без предпоставки за ново разделение“, подчерта Румен Радев.

Според него е имало стремеж Председателството да се използва за вътрешнополитически пиар със всички произтичащи от това последствия. Правителството се е хвърлило изцяло във външната политика и се е посветило на Западните Балкани, но е загърбило важни взривоопасни процеси вътре в страната. 

„Нормално е в процеса на подготовката и провеждането на Председателството България да стане по-демократична европейска страна, с независими и ефективни институции, с ясно разделение на властите, с върховенство на закона, със свобода на словото. И в същото врече България затвърди положението си на най-периферна за ЕС страна и по отношение на структурите, и по отношение на воденето на основния дебат“, заяви държавният глава. 

„Едно от най-големите постижения на Председателството, наред с връщането на фокуса върху Западните Балкани, е че администрацията ни придоби познания в механизмите на ЕС и на вземането на решения“, обяви Румен Радев и попита: „Но стана ли от това България по-европейска, като интегриране в европейските институции и структури, в механизмите за вземане на решения“. 

„Властта трябва по-бързо да се освободи от еуфорията от този изкуствено граден образ и възможно най-бързо тялом и духом да се върне в суровата българска действителност“, каза още Румен Радев.

(Източници: Агенция "Фокус", Канал 3)