С интервю с българския президент Румен Радев на корицата си излезе августовският брой на сръбското списание CorD. Пространният разговор е озаглавен "Прагматичен диалог вместо агресивен тон" и включва обсъждане на цялата палитра от балкански и европейски теми. В него Румен Радев призовава избягването на острото противопоставяне на фона на очакванията си за предстоящи трудни години за ЕС и обръща внимание за "нуждата от радикална промяна", която да гарантира запазване "движението на Европа на една скорост".

Президентът защитава и вече изразените си позиции по геополитическите въпроси. Той нарича Русия "традиционен партньор на Европа" и настоява, че България трябва да защитава интересите си там по начина, по който го правят другите държави от ЕС. В този ред на мисли той изтъква, че "Осигуряването на преноса на газовите доставки по т. нар. "Южен поток" по никакъв начин не се различава от плановете на Германия да реализира газопровода "Северен поток" 2."

"Въпреки продължаващото напрежение в отношенията между Русия и ЕС и взаимно наложените санкции, Русия се утвърди като традиционен партньор на Европа в секторите на енергетиката, икономиката, туризма и борбата срещу тероризма. Водещите държави членки на ЕС защитават своите икономически интереси в Русия и не виждам защо това да не бъде валидно и за България", коментира Радев.

"Обявеният хоризонт 2025 г. за присъединяване на държавите от Западните Балкани към ЕС е възможност и стимул за Сърбия и другите кандидат-членки да извършат необходимите реформи. Това е дълъг път, който изисква всички заинтересовани страни да обединят усилия за постигане на това, което беше обявено от всички сръбски политици за стратегическа цел на Сърбия - членство в Европейския съюз", продължава президентът. Той откроява утвърждаването на върховенството на закона, защитата на правата на малцинствата, свободата на медиите, ускоряването на процесите в обществения сектор и икономическите реформи, като ключови фактори за осъществяването на напредък в процеса на европейска интеграция.

"Приобщаването на Западните Балкани към Обединена Европа е цел на България още от присъединяването на страната ни към Европейския съюз през 2007 г. Нещо повече, това беше и една от целите на политиката на разширяване на самия ЕС, фиксирана с решенията от т. нар. Солунски дневен ред от 2003 г. "Замразяването" на тази тема в дневния ред на ЕС за изминалото десетилетие не е в интерес нито на България, нито на държавите от региона, нито дори на ЕС", посочва Румен Радев.

Президентът подчертава, че сигурността, стабилността и икономическото развитие на Балканите са свързани с реализирането на европейската перспектива за целия регион. "Като страна членка на ЕС и като балканска държава България остава ангажирана с европейската перспектива на региона и е доказала готовността си да подкрепи своите съседи от Западните Балкани по техния път към ЕС. След края на българското председателството страната ни остава активна в тройката на Председателството на Съвета на ЕС и продължава да работи за това фокусът да остане върху региона на Западните Балкани", посочва още държавният глава.

В отговор на въпрос за резултатите от посещението му в Сърбия през юни т.г., Румен Радев отбелязва положителната тенденция в развитието на политическия диалог, ръста в двустранния стокообмен, който надхвърля 1 млрд. евро, както и увеличението на броя на туристите. "Двете страни имат добро сътрудничество в сферите на отбраната, вътрешните работи и миграцията. Заедно работим успешно по много големи проекти в областите на свързаността, което мисля, че е особено важно за бъдещето и сигурността на двете страни", добавя Румен Радев. Президентът изразява очакването си българо-сръбският газов интерконектор да бъде завършен през 2022 г., а страната ни да ускори работата по изграждането на магистралата, която ще свързва България и Сърбия, като част от Трансевропейската транспортна мрежа, която представлява най-краткият маршрут между Западна Европа и Близкия изток.