Светослав Пинтев

Младото поколение по света и у нас масово е захласнато по Южна Корея, както предполагам знаете. Там били най-яките момчешки и момичешки банди, най-яката храна, особено яко било кимчи, ким-чи, гимчи или чимчи, различните названия са в зависимост от съответния корейски диалект. Пишело се така - — 김치. Да бе, пишат на корейски тийнейджърите ни, не си играят. То кимчи си е най-обикновена туршия, ама нейсе.

Мисълта ми е, че

Южна Корея се развива с космическа скорост

 във високите технологии, науката, културата, оръжейното производство и какво ли не, а вече завладя и сърцата на стотици милиони млади хора на планетата.
Което ми напомня, че е разработено специално ким-чи за първия корейски космонавт. Не този, севернокорейския, който Ким го прати да се разходи по Слънцето, а този, когото Южна Корея изпрати в истинския космос.

Отнасях се доскоро с досада към нахлуването на корейската поп-култура и в частност към групите, които ми пускат хлапетата, имало е моменти, когато съм изпадал в истинска ярост от нашествието на тяхната музика в дома ми, но нещата леко се промениха. Една от тези групи в един прекрасен ден рязко ми се издигна в очите.

Беше поредният ден, в който прочетох новината, че Северна Корея, по повеля на великия Ким Чен Ун, традиционно изпратила

балони с боклук и изпражнения към Южна Корея 

като част от гениалната психологическа кампания срещу врага си. Южнокорейците решили този път да отговорят, като пуснат по границата мощни колони, от които да гърмят хитовете на въпросната южнокорейска група. Очевидно тези младежи по неведоми пътища са станали популярни и в Северна Корея, а това пропуква устоите на режима, как иначе. Тази музикална диверсия докарала вожда Ким Чен Ун до бяс и делириум тременс в най-остра форма. Та тогава ми се издигнаха в очите тези групари. После се замислих, не е ли време и ние, възрастните,

 да погледнем към челния опит на Южна Корея

 Или поне да направим някои сравнения. Ето първите, които ми хрумнаха:

На 30 март 2017 г. президентът на Южна Корея, една иначе симпатична дама на име Пак Кън Хе, е арестувана по обвинения в подкуп, злоупотреба с власт и предаване на класифицирана информация на лица, които не са държавни служители. На 6 април 2018 г. е осъдена от съда на първа инстанция на 24 години, а при новото разглеждане на делото присъдата е увеличена на 25 години. Върховният съд на страната оставя в сила присъдата за 20 години лишаване от свобода.

Само два месеца по-рано Румен Радев встъпва в длъжност 

като президент на Република България. Генералът от КГБ Леонид Решетников е сочен за вдъхновител на номинацията му. Знаете тази история, всички я знаят, но си траят. По-удобно ни е да се правим, че това си е естествено.
Още през 2016 г. Решетников каза в прав текст в интервю за Георги Коритаров, че Румен Радев може да изиграе съществена роля в процеса на отклоняване на България от орбитата на НАТО и ЕС. И президентът доста се постара в тази насока. Но никой не го пипна за нищо. Беззъби медии и политици го оставиха да руши държавата, което в крайна сметка доведе до днешната тъжна реалност. И да, КГБ/ФСБ има пряка връзка с това. Чудя се колко са съучастниците. И дали са само в БСП и „Възраждане“.
През 2018 г. Решетников каза в интервю за bTV:

„Смятам, че не трябва да отделяме една-единствена партия като наш съюзник. Познавам привърженици на развитието на тесни отношения и в партия ГЕРБ, и в социалистическата партия, и в „Атака”, и във ВМРО, във всички други партии, дори в СДС. Защото в България има демокрация, днес на власт е ГЕРБ, утре може да дойде БСП, на другия ден да дойде друга партия, а ние сме избрали една партия само. Това не е правилно, какво ще правим след това?“

Прав е. Те пазаруват наред. Това изказване изобщо не се нуждае от коментар, нито безхаберието да бъдат издирени и посочени тези привърженици. И да се отговори на един прост въпрос — не става ли въпрос за организирана шпионска мрежа около президента Радев, която е оплела в пипалата си българския политически живот?

Но

да се върнем на Южна Корея

Нещата с техните президенти са винаги вълнуващи.
Съвсем наскоро Южна Корея бе разтърсена от нова политическа криза, довела до импийчмънта на държавния им глава. Да припомня.
На 3 декември 2024 г. президентът Юн Сук-йол обяви военно положение, което вбеси опозицията и гражданското общество. Във вторник се очаква Конституционният съд да даде ход по същество на процеса за импийчмънт. Гътнаха го на момента, че после и този, който го замести.
На същия този 3 декември, петък, от 9.00 часа, президентът Румен Радев свика първото заседание на новоизбраното 47-о Народно събрание, даже реч държа. И си помислих – ако бяхме пичове като тези в Южна Корея, нямаше да търпим този откровен приятел на Путин, новия нацизъм на руския диктатор, и 5 минути. Още при първата му предизборна кампания имаше повод да излети като ракета “Пършинг“, да не говорим за президентството му. На русофилското сборище на яз. „Копринка“ някакви малоумници му хвърлиха знамето на НАТО пред краката. Писа се много тогава, че постъпил умно като го заобиколил. Какви олигофрени. Той трябваше да го вдигне от калта или да забрави за политиката. Но 

ние определено не сме Южна Корея

 Никой не реагира и си заслужихме всичко, което се случи през неговото президентство. Няма да изброявам, не пиша многотомник. Ще се върна само към последния месец...

На 14 декември 2024 г. Националното събрание на Южна Корея гласува за импийчмънт на президента Юн с необходимото мнозинство, временно отстранявайки го от длъжност, докато Конституционният съд разглежда случая.
На 14 декември 2024 г. президентът Румен Радев трябваше да участва в традиционния ритуал за запалване на свещите за еврейския празник на светлината – Ханука, но изпрати Илияна Йотова. Така де, какво общо има той със светлината и с древноеврейските борци за свобода срещу династията на Селевкидите, от които тръгва този празник. Всички фенове на Путин, разбира се, ненавиждат светлината и борците за свобода.

„Разберете се там вашите два братски народа“,

 казват те на дръзналите да се опълчат на тиранина, на онези, чийто мирни граждани орките му разстрелват по улиците и изнасилват представителите на „братския народ“, който Путин иска да унищожи и разпръсне, за да засели Украйна с верноподаниците си готови да умират за него без въпроси.

На 20 декември Радев говори на четири очи с премиера на Унгария Виктор Орбан, за когото никой вече не се съмнява, че е от агентите на Путин и негов вестоносец. Какво са си говорили, не е ясно. Но не само той се срещна с него.
Размечтах се какво ли щеше да е, ако бяхме като Южна Корея, а не с тенденция за доближаване към Северна Корея и лично към другаря Ким Чен Ун. Благодарение на другаря Решетников.