Светослав Пинтев
Преди доста време бащата на Делян Пеевски беше казал в някакво интервю: „Синът ми може да се пребори с корупцията, ако му платят добре за това.“ Цитирам по памет.
И Делян до днес се бори като един нов Котоошу, изгрял на политическия небосклон, за да смаже лошите.
Момчето има забележителни познания
в тази област – практически и теоретически, енциклопедист някакъв е по темата. Няма схема, която да не му е ясна, щом и Доган прекара с такава лекота. Всеки си намира майстора.
Бори се с корупцията и президентът Румен Радев. Двамата се състезават да се обвиняват един друг. Държавният глава си повярва, че на масивния и корпулентен фон на Делян може да изпъкне като дивен борец с корупцията и мафията – президентът Серджо Матарела и съдията Джовани Фалконе в едно. С дребната разлика, че мафията застрелва брата на първия в Палермо и той издъхва в ръцете му, а вторият е взривен с жена си Франческа и трима полицаи по заповед на боса на Куполата, наричан Тото Риина – Животното. Пак в Палермо, апропо.
По нашите земи такива крайности няма, слава Богу, ако изключим
разстрела на един бивш премиер
заради едни български тръби, които трябвало да станат руски, ама нещо се объркало. Така казват. Оттогава борците с корупцията са много внимателни с руските връзки. А те са в основата на родната корупция, както е добре известно.
Президентът Румен Радев в началото на годината доста смело отхвърли обвиненията на председателя на ДПС Делян Пеевски за корупция в президентството, ако си спомняте. А онзи публично призова главния прокурор Борислав Сарафов, главния секретар на МВР Живко Коцев и председателите на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Пламен Тончев и на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) Антон Славчев да си кажат, ако имат случайно някакви данни за корупция в президентството.
Шефът на ДПС вече ги е питал,
бъдете сигурни. Той е доста информирано, както казах. Но всичко утихна като след лятна буря – никой не продължи да рови. Иначе и двете страни можеха да извадят интересни неща, от което борбата с корупцията щеше само да спечели. Ако я имаше. Но такова животно в българската природа няма.
Винаги, когато срещна в едно изречение думите „Румен Радев“ и „борба с корупцията“, се сещам за една снимка. Онова култово фото от срещата на върха във Франция през 2018 г., където държавните глави на десетки страни отбелязаха 100 години от края на Първата световна война. Само някои. Основната работа на Румен Радев и съпругата му Десислава беше
да се щракнат с Путин
Двамата снажни българи на фотото, разбира се, бяха по-ниски от руския президент, известен с това, че е персона джобен формат. Но това да е кахърът. Тази снимка беше и още е емблема на срамна обвързаност на Радев с най-зловещата фигура на този век, а и най-корумпираната. И васалната му привързаност.
Едва ли е необходимо да припомняме отношението на Радев към Путин.
Руският президент е заделил от закуски един четвърт трилион долара, по най-консервативните оценки. Обкръжението му също лапа от негово и от свое име стотици милиарди годишно.
Над един трилион долара Путин похарчи за войната с Украйна. Не по-малко е дал от четвърт век за хибридни войни, покупка на чуждестранни политици и партии. Купи си официално един бивш федерален канцлер на Германия и купища министри от различни страни, а за неофициалните покупки изобщо не ми се говори.
Представяте ли си колко привлекателна можеше да стане Русия, ако тези пари бяха вложени в модернизирането ѝ, както често казваше убитият в колонията „Северен вълк“ опозиционен лидер Алексей Навални. Той дори твърдеше, че от обкръжението на Путин са изхарчили всички пари за нови балистични ракети точно преди войната с Украйна, като са ги налели в огромен спа комплекс в Алпите. И добре са направили... Навални доказа всичко това с документи, но да се върнем на темата.
Много по-богати можехме да сме и ние,
ако не беше всепроникващата путинска корупция.
Как Румен Радев може да претендира, че е борец с корупцията, когато има такъв идол? Що за безсрамие е дори да го помислиш?
Самата Корнелия Нинова и нейното БСП пускаха сигнали до компетентните органи за корупция по време на служебните кабинети на Румен Радев. Първият сигнал, който партията е внесла, е от 23 декември 2022 година, а последната жалба – от 24 януари 2024 г.
Писа се много за „чували с пари от комисиони, кадруване и контрол в ключови сектори на българската икономика, тайни обвързаности около масонски ложи, търговия с компромати и верни хора в службите, които работят за частни интереси“. И все около
Пътя на Копринката
Се въртят нещата. А Румен Радев ни дума, ни вопъл, ни стон, същото демонстрират и компетентните органи. Знаете ли защо? Защото нашата държава е конструирана по съветски модел и единствената функция на въпросните органи е да обслужват властниците. Дори да се дърлят помежду си, те накрая се разбират. За наша сметка. А може и другояче...
В нормалните страни това другото започва преди векове. И не е прекъсвано от съветските другари с наганите.
Например, когато Луи XV, крал на Франция и Навара, пише на един от своите съдии, моли го за дребна услуга по едно дело. Нали Кралят-слънце вече е превърнал държавата в абсолютна монархия. Отговорът на съдията е кратък и ясен: „За съжаление, Ваше Величество, Съдът произнася присъди, не прави услуги.“
Това е всичко.
Още от Лачени цървули
Вапцароманията – срамната болест на бай Ганьо
Пролетарският поет се отрече от България - защо тогава му се покланяш, неразумний юроде?
Никулден мина, а шараните са доста
Трудно е да повярваме, че новата председателка на парламента ще е независима в решенията си
Как искате да Ви запомнят, г-н Тръмп – като Чембърлейн или като Чърчил?
Не можем да си позволим да загубим тази битка - украинците се сражават за нашите национални интереси, а ние ги предаваме