И в направения отчет, и в годината напред ще бъде от ключово значение как президентската институция ще се позиционира по документа, смята политологът

Острите сблъсъци и партийната дисциплина в НС не са знак за “атрофия”, твърди в коментар за "24 часа" доц. Румяна Коларова, политолог.

Според нея речта на президента Румен Радев след първата година от мандата му не беше отчетна, а програмна. С нея той заяви своите позиции и намерения за следващата политическа година, а защо не и до края на своя мандат. Най-непосредствената и остра позиция в тази реч беше оценката за българския парламентаризъм, който според президента е “атрофирал”. Тази оценка се превърна и в неин акцент (може би не търсен, а наложен от политическите реакции). По този повод заслужава да се кажат поне две неща.

Първо, аргументацията на тази оценка издава преди всичко липса на експертиза и евентуално недостатъчна демократична идентичност на президентските съветници. Защото нито острото политическо противопоставяне, нито господстващото положение на изпълнителната власт, нито партийната дисциплина са знак за “атрофирал” парламентаризъм.

Нещо повече - тъкмо господството на кабинета и партийната дисциплина от столетия са отличителните черти на “майката” на всички парламенти - английския парламент. Така нареченият уестминстърски модел на демокрация се характеризира с практическата невъзможност двете основни партии в парламента да заемат една и съща политическа позиция. Английският парламент работи като “арена” - консерваторите и лейбъристите по всяка тема са в остър сблъсък, като политически гладиатори.

Другият акцент в неадекватната оценка на Радев за 44-ото НС е, че парламентът се е превърнал в нотариат. Всъщност факт е, че уестминстърският парламент почти не може да променя законопроектите на кабинета.

Там говорят само министрите на мнозинството и министрите “в сянка”. Господстващата позиция на изпълнителната власт е нейна дефинитивна особеност. Така че, който от експертите в екипа на Радев го е посъветвал да определи уестминстърския модел на парламентаризъм като атрофирал, очевидно просто не е наясно с един от основните и вековни модели на европейска демокрация, еталон за над 20 демокрации по света.

Третият акцент в оценката на президента е критиката на партийната дисциплина и високата оценка за свободната воля на депутатите. Като изключим парламентарната група на БСП, до 2009 г. почти всички групи и мнозинства в НС бяха белязани с липсата на партийна дисциплина. Разпадането на парламентарни групи бе не само практика, чрез която парламентарното пространство се “преструктурираше”, но при ключови гласувания депутатите проявяваха свободна воля, която много бързо и лесно се материализираше. Всички помним Маргарит Мицов, който не спазваше партийната дисциплина и успя да натрупа състояние, “спестявайки от закуските си”, както сам цинично обясняваше. На всеки от тези бързо и необяснимо забогатели парламентаристи няма как да се потърси отговорност, защото за един мандат в парламента те осребряват своята “свободна воля”. Избирателят може да търси отговорност и да санкционира само партия. Затова партийната дисциплина е в основата на всяка парламентарна демокрация. Да се обвиняват предишните и сегашният парламент за наличието й в парламента, е дълбоко неразбиране на природата на представителната демокрация.

Второ, бих се съгласила с Радев, че българският парламентаризъм е “атрофирал”, ако той критикуваше качеството на българския парламентарен дебат или корпоративния и персоналистки стил на българските партии, защото това са тежки проблеми на нашата демокрация. Но те са проблеми не само на управляващите, а в същата и понякога по-голяма степен и на опозицията. Но като че ли Радев не иска и не смее да критикува БСП и ДПС. Или поне досега не го е направил. Всъщност именно това се очаква от президента - след тази силно критична оценка за кабинета, препокриваща се с позицията на БСП, да се разграничи от социалистите. Защото 27-годишната практика на президентската институция в България показва, че всеки президент, който е действал като “партийна ръкавица”, много бързо и много категорично губи одобрението на хората. В момента, в който избирателите привидят Радев като човека на БСП на “Дондуков” 1, със сигурност подкрепата за него рязко ще спадне.

Друг важен момент в речта на президента е отбелязването на доброто му партньорство с вицепрезидента. Всъщност успехът на институцията през изминалата година до голяма степен се дължеше и на силната и адекватна позиция на Илияна Йотова в много моменти, когато Радев поради неопитност или поради особености на характера си допускаше политически грешки, да не кажем - гафове. В няколко такива критични момента вицепрезидентът даваше ключови интервюта пред медиите, с които категорично със силни и адекватни аргументи отстояваше авторитета на институцията.

За мен и в направения отчет, и в годината напред ще бъде от ключово значение как президентската институция ще се позиционира по Истанбулската конвенция. Защото там Илияна Йотова не може и няма как да отстъпи. А Истанбулската конвенция е от ключово значение не толкова за България, колкото за българската левица. Всяко едно отстъпление на българската левица от ценностите, които се отстояват чрез тази конвенция, моментално ни идентифицира с Русия и Азербайджан - двете държави, обявили се категорично против конвенцията. Затова позицията на Радев по Истанбулската конвенция е всъщност тест доколко той е европейски политик, доколко е ориентиран евро-атлантически, а не евро-азиатски и пропутински, смята политологът.