Предполагам, че и двете коалиции (ДПС на Доган и ДПС-Ново начало - б.р.) ще претендират за автентичното ДПС. Целта им е да се стигне до съдебно решение. Такова решение може да вземе и ЦИК. Но смятам, че ще се стигне до обжалване в съда. 

Така коментира в студиото на БНТ заплетената ситуация около ДПС и регистрирането му за изборите на 27 октомври политологът проф. Румяна Коларова. 

В тази ситуация – развръзката ще ни даде ключ към събитията. Защото отношенията в ДПС са били винаги много затворени, те са били оповестявани по много контролиран начин, допълни тя. 

Коларова се опита да обясни казуса около ДПС-Доган с т.нар. от нея кърджалийски либерализъм. И като илюстрация посочи разказа за Индже – един кърджалия, който се обогатява, но е приет и като защитник на хората. 

Доган бих сравнила с Индже, защото около него  също е създадена тази легенда за герой, защитник на народа. Но може би Доган ще има същата съдба на Индже, който е убит от своя недъгав син, коментира политологът. 

По думите й присъствието на Доган в българската политика беше арогантно и скандалност от първия момент в българската политика. Същото много хора казват и за Пеевски, затова в тази ситуация няма добър и лош. 

Проф. Коларова смята, че Доган е следвал формулата ДПС да бъде една партия паразит. Докато Пеевски е решил да направи тази партия публична. Освен това те се противопоставят в своите позиции – проруската и десарска позиция на Доган срещу проатлантическите позиции на Пеевски. 

Доган е много енигматичен от гледна точка на персоналното си присъствие. Неговите публични позиции никога не са били изразявани с политическата риторика (…) Донякъде Доган прилича на един съвременен Тодор Живков, който знаете как завърши – завит в едно одеяло, е нейното предположение. 

Проф. Коларова се опита да обясни и каква е ситуацията около „Продължаваме промяната“ и защо донякъде се провалиха в управлението е не успяха да получат подкрепата на голяма част от своите избиратели. Според нея има два момента.

Първият, че ПП-ДБ се инсталираха във властта като смятаха, че те могат сами да управляват, без да се правят компромиси, което е невъзможно в нашата ситуация.

И вторият, като смятаха, че промяната в политиката ще стане като се сменят хората – наши хора да отидат там и там и тогава ще има промяна. Но така реално не води до смяна на системата. Ако искате това да се случи, първо трябва да промениш правилата, по които да назначаваш хората, пък след това да сменяш самите хора.