Четири години след изключването на Москва Съветът на Европа отново отвори вратите си за руски представители - този път за демократични и антивоенни опозиционери, обединени в нова платформа за диалог без връзка с властта в Кремъл.

През 2022 г. организацията изключи Русия в отговор на инвазията в Украйна и на засилващия се авторитаризъм на режима на Владимир Путин. През януари 2026 г. в Страсбург отново пристигнаха руски делегати - не представители на властта, а на демократичната и антивоенната опозиция.

Петнадесетима от тях бяха поканени да участват в новосъздадена „платформа за диалог“ към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

В статия, публикувана наскоро във Вашингтон пост, един от тези участници, живеещ в изгнание, описва отвътре този едновременно исторически и крехък момент - символичното завръщане на Русия в Страсбург без Кремъл. Владимир Кара-Мурза вижда в това доказателство, че „Европа не е забравила“ руснаците, които отхвърлят войната и мечтаят за страна, освободена от авторитаризъм.

По време на първата сесия на платформата председателят на Парламентарната асамблея, австрийската депутатка Петра Байр, заяви: „Русия не е само режим. Има хора, вътре и извън страната, които отхвърлят войната и осъждат престъпленията, извършени от тяхно име. Европа не ви е забравила.“ Кара-Мурза определя тези думи като рядък знак на признание след години на изолация и принудително изгнание за част от руското гражданско общество.

Създаден в края на 40-те години на ХХ век с цел насърчаване на мира и правата на човека след Втората световна война, Съветът на Европа приема Русия през 1996 г. в контекста на постсъветското отваряне.

Тогава влизането на Москва е приветствано като „среща с историята“, по думите на германския докладчик Рудолф Биндиг. Мечтата за обединена Европа около гражданските свободи обаче бързо се сблъсква с реалността на путинистката власт.

В своята статия опозиционерът припомня, че още през 2000-те години завръщането на авторитаризма в Москва е правело присъствието на Русия в Съвета на Европа трудно защитимо. От идването на Владимир Путин на власт нито един вот не е признат за свободен и честен, което поставя под сериозно съмнение легитимността на „официалните“ руски парламентаристи.

Въпреки това членството е имало реални последици. Благодарение на Европейската конвенция за правата на човека множество руски граждани са могли да сезират Европейския съд по правата на човека в Страсбург и да получат защита срещу злоупотребите на държавата.

Опозиционерът подчертава, че по време на своето лишаване от свобода е имал права като кореспонденция и достъп до адвокат - неща, които негови приятели, задържани в Беларус, страна извън Съвета на Европа, никога не са получили.

Изключването на Русия през март 2022 г. след началото на пълномащабната инвазия в Украйна изглеждаше като окончателно прекъсване на тези връзки, но географията остава непроменена. Най-голямата държава в Европа не изчезва от континента заради дипломатическа изолация. За европейските политици е ясно, че докато агресивен режим управлява в Москва, сигурността на целия континент остава илюзия.

Завръщането на демократичен руски глас в европейските институции, макар и символично, служи на няколко конкретни цели: защита на политическите затворници, засилване на санкциите срещу поддръжниците на режима и най-вече - планиране на периода след Путин. В статията се подчертава необходимостта от „преходен план“, за да не се повтарят грешките от 90-те години, когато отварянето на Русия доведе до нова авторитарна реставрация.

Част от европейските лидери споделят този поглед към бъдещето. По време на същата сесия в Страсбург германският министър на правосъдието Щефани Хубиг заяви: „Трябва да запазим надеждата, че един ден Русия отново ще стане демократична държава и ще може да се върне в Съвета на Европа, както Германия успя да го направи след катастрофата на ХХ век.“

Мечта, която изглежда далечна, признава Владимир Кара-Мурза, но не по-малко постижима от тази на основателите на Съвета на Европа през 1950 г., когато са се опитвали да обединят континент, все още разкъсан от войната.

Източни: Slate/БГНЕС