Защо МОК забравя, че кремъл не спря да убива хора дори по време на олимпийските игри в Париж през 2024 г. и Милано-Кортина през 2026 г.
Д-р Евлоги Станчев
Спортът има изключителното качество да въплъщава важни добродетели независимо от сложностите на епохата или опитите частни интереси да бъдат налагани от позицията на силата. Спортното поле осигурява свободно пространство, където открито и без страх могат да бъдат назовавани и отстоявани общочовешките ценности, дори когато пред това стоят сериозни политически предизвикателства. Отнемането на тези фундаментални функции от спорта представлява
погазване на спортната етика
и очертава тревожни перспективи с дългосрочни последици.
Погнусен съм от решението на Международния олимпийски комитет (МОК) да вдигне наложената през 2023 г. забрана на Руския олимпийски комитет (РОК), според която членството на последния беше незабавно суспендирано. Паралелно с това МОК допускаше руски спортисти да участват в олимпийски спортни форуми единствено като „индивидуални неутрални състезатели“ след внимателно проучване на публичните позиции на всеки от тях относно руската война срещу Украйна. Формалното основание за налагането на тази забрана беше решението на РОК да признае и приеме в своята структура регионалните спортни съвети от четирите незаконно окупирани области на Украйна (Донецка, Луганска, Запорижка и Херсонска). На 7 юли МОК заяви, че „потвърждението“ от страна на руския комитет, че няма да извършва никакви дейности на тези територии, е достатъчно основание за отмяна на забраната. Обсъжда се и възможността руското знаме, държавните символи и националният химн да присъстват на следващите летни олимпийски игри в Лос Анджелис през 2028 г.
Премахването на забраната върху РОК се случва в момент, когато нито русия е прекратила своята агресивна война срещу Украйна, нито е поела
отговорност за извършените военни престъпления
и причиненото страдание през последните четири години и половина. Припомням, че само през изминалата седмица русия уби най-малко 93 души (50 от които само в Киив), а над 500 души бяха ранени. Всеки ден държавата агресор извършва преднамерени атаки срещу цивилното население в Украйна, унищожавайки жилищни сгради, болници, училища, църкви и други обекти на гражданската инфраструктура.
Нещо повече – украинският спорт пострада изключително тежко от руската война. Към момента над 650 украински спортисти и треньори са убити, а значителна част от спортната инфраструктура в Украйна е унищожена. русия не спря да убива хора дори по време на олимпийските игри в Париж през 2024 г. и Милано-Кортина през 2026 г., което е в тотален разрез с принципа на олимпийското примирие за прекратяване на военни действия по време на олимпийски състезания.
Важно е да се има предвид, че в русия спортът и неговите институции, както всички останали сфери на публичния живот, са напълно
подвластни на режима в кремъл
Политическата лоялност на спортистите на практика се е превърнала в условие за тяхното пълноценно развитие и допускане до участие в международни състезания. Не едно бяха журналистическите разследвания, които показаха откритата подкрепа на конкретни руски състезатели за инвазията в Украйна. В този смисъл спортът представлява един от важните инструменти за публична консолидация и международна легитимация на режима на путин.
На този фон официалната реабилитация на РОК е нищо по-малко от жесток удар срещу принципите на олимпийското движение. Без значение дали става дума за силно руско лоби или за икономически интереси с цел генериране на по-големи приходи от гледаемост, реинтеграцията на контролирания от кремъл руски комитет в международния спорт в условията на продължаващата война срещу Украйна представлява позор, който ще остави незаличим отпечатък върху страниците на спортната история.
Ако в МОК, като международната спортна институция с най-голям авторитет, е останала част от основополагащото разбиране, че моралът е свещен принцип на спорта, то това решение следва да бъде преразгледано. Ако не, на хоризонта се задава краят на олимпизма.
Още от Хляб и пасти
Как Хавайската икона на Св. Богородица да натвори чудеса, след като у нас убиват с думите “да живее България”…
Не по-малко зловещо беше мълчанието на Св. Синод и БПЦ за злодейството в Пловдив, така мълчаха и когато духовници се гавриха и отнеха живота на отец Стефан Камберов
Как руският консул ограби Пловдив, така както и по турско не са го грабили
Градът под тепетата очаква възмездие за безпрецедентната кражба на века, поднесена на Георги Гергов на тепсия от сини и червени политици, от олигарси, магистрати и престъпни общински чиновници
Молитвеното слово на митрополит Николай за убития Георги преобърна представите за „свещеника с Ролекса“
Не е нужно да вярваш в Бога, за да разбереш силата на думите на един свещеник, но и не е нужно да приемаш всичките му възгледи, за да признаеш човечността в негова постъпка