Ксения Кирилова, Center for European Policy Analysis

Пълномащабната война на Русия срещу Украйна накара Кремъл да изгради по-дълбоки отношения с незападни държави, включително такива с откровено диктаторски режими. Тези нови съюзници помогнаха на Москва да заобиколи санкциите и да продължи агресията си. Но има и отрицателни страни.

Например, през септември Москва получи доставка на около 200 ирански балистични ракети Fath-360, които да използва срещу Украйна. Киев не разполага с достатъчно средства за противовъздушна отбрана, способни да свалят такива оръжия, което го прави доставката двойно по-опасни.

Въпреки че Иран подпомага материално военните усилия на Русия, това не означава, че външната му политика е съгласувана с интересите на Кремъл. В средата на септември руски военни анализатори с изненада откриха статия, публикувана от Тасним - иранска информационна агенция, свързана с Корпуса на гвардейците на ислямската революция, в която се казваше, че

„въображаемият коридор Зангезур никога няма да бъде създаден"

и “руските приятели“ не трябва да очакват, че той ще реши проблемите им с Армения.

Подкрепян от руския президент Владимир Путин, Зангезурският коридор е транспортен маршрут, който би осигурил сухопътна връзка през Армения между основната територия на Азербайджан и Нахичеванската автономна република. Той би бил особено полезен за Баку, тъй като би създал нов маршрут през Каспийско море за бързи доставки на товари за Турция и страните от Централна Азия. Кремъл също е заинтересован, тъй като това би улеснило достъпа до Средиземно море.

Но

Иран е недоволен

от тази идея. Той подкрепя Армения и се опасява, че коридорът ще отслаби още повече един съюзник, който вече е победен във войните за Нагорни Карабах, приключили през 2023 г.

Руските медии признават, че Техеран е недоволен от активната подкрепа на Кремъл за проекта. Позовавайки се на ирански медии, вестник „Комерсант“ отбелязва, че: „Техеран се опасява да загуби контакт със съседката си Армения, тъй като Коридорът, който трябва да премине през нейната територия, предполага екстериториален контрол“.

Коридорът Зангезур не е единствената ябълка на раздора в руско-иранските отношения. Техеран също така изпрати протестна нота до Русия във връзка с изявлението на Руско-арабския форум за сътрудничество относно

собствеността на три острова

в Персийския залив. Но заявеното несъгласие с коридора Зангезур е по-сериозно.

Китай, друг близък съюзник, също създава икономически проблеми на Русия. Анализатори от проправителствения руски сайт Military Review, се питат какво е Пекин за Москва: приятел, партньор или конкурент? Най-големите китайски банки отказват да работят със санкционирани руски компании, а други китайски финансови институции започнаха да отхвърлят средства от Русия или нейни граждани, независимо от страната им на пребиваване.

Анализаторът от Military Review, Виктор Бирюков не само обвинява Китай, че спазва западните санкции в пряко противоречие с декларациите си за приятелство с Москва, но и критикува „китайския социализъм“, определяйки го като „авторитарен азиатски капитализъм“.

„Спазването на санкциите и поддържането на търговски отношения със САЩ е изгодно за Китай, поради което няма смисъл да се говори за приятелство между Москва и Пекин“, пише Бирюков и добавя, че

„исторически Китай никога не е бил съюзник на Русия“

В допълнение към недружелюбните ходове на държавите, които Кремъл нарича свои най-близки съюзници, изборът на партньори в други части на света доведе до появата на нови врагове.

Докато любимият мозъчен тръст на Путин - Дискусионният клуб „Валдай“ - публикува статии за „истинската любов“ между Москва и някои африкански страни, бизнес вестникът „Взгляд“ предупреждава, че сепаратистки групи от Мали, Нигер и Буркина Фасо създават

единен фронт срещу руското присъствие

на континента.

Вестникът обвинява Франция за антируската дейност, но е безспорно, че дори и без намесата на Париж, в Африка вече има много групи, недоволни от участието на Кремъл във военни преврати и подкрепата за авторитарни режими.

Наемници от групата „Вагнер“ изиграха ключова роля в превратите в Мали и Буркина Фасо, а според Ирина Филатова, политолог и почетен професор в университета в Квазулу-Натал, подобна намеса в граждански конфликти неминуемо поражда недоволство.

Руската намеса в Сирия също доведе до омраза към Москва

сред ислямските радикали и по-умерената опозиция в страната. Макар пропагандата на Кремъл да предупреждава за споразумения между Киев и „сирийските радикали“, проблемите на Русия с хората в Сирия са резултат от действията на Русия, а не на Украйна.

Всяко от тези предизвикателства, създадени от новата дипломация на Кремъл, изисква икономически и военни ресурси от центъра, както и вниманието на неговите политици. Те отвличат вниманието и изтощават държавата, която вече е въвлечена в голяма война. /БГНЕС