Русия от "специална военна операция" върви към "Отечествена война 2.0"

Реториката на Руската федерация относно войната в Украйна се променя и от "специална военна операция" върви към варианти на "Отечествена война 2.0". Западните държави трябва да мобилизират усилията си да неутрализират все по-агресивните опити за влияние на общественото мнение от страна на пропагандната машина на Русия, за да станат гражданите и институциите по-устойчив. Това каза Павел Хавличек от Фондация Конрад Аденауер, научен сътрудник в Асоциация за международни отношения, Прага, по Bloomberg TV Bulgaria.

Войната играе огромна роля в личните и политически цели на Путин, категоричен бе гостът. "Това бе споменато на 9 май, когато Русия празнува края на Втората световна война".

"Войната се отразява на личното бъдеще на Путин и на бъдещето на Руската федерация. Помага му да остане на власт и забелязваме, че той се опитва да въвлече цялото руско общество във войната, не само срещу Украйна, но и срещу цялото западно общество. Все по-силна става пропагандата от страна на Кремъл, насочена към руско говорящото пространство. Забелязва се, че реториката се обръща - от "Специална военна операция" до "Велика отечествена война 2.0". Това все повече се отразява в пропагандната машина, която Русия използва срещу Украйна, западните демокрация и собствените си граждани", допълни гостът.

Според него в ЕС имало тревога относно резултатите от президентските избори в Турция и особено тенденцията за придвижване към по-авторитарен режим като в Иран.

"Въпреки приликите с Иран, е много важно да се познава ситуацията в Турция и да се каже, че тя далеч не е прокълната", коментира още гостът. "Резултатът бе много близък и това дава много ясен знак на управляващите в Турция, че обществото е почти по равно разделено между различните лагери и ориентации за бъдещо развитие. Има надежда, че няма да има авторитарен режим. Поне засега", смята Хавличек.

На въпроса колко опасна е автокрацията за Балканите и страните от Централна и Източна Европа събеседникът каза, че е "сериозна", "особено за страните в близост до Турция, включително и за България.

"Знаем, че Турция е много голям инвеститор и партньор в много страни, включително Босна и Херцеговина. Тя оказва икономически натиск, който се проявява в известен смисъл. Но Турция има и много вътрешни проблеми, които се отразиха на резултатите от изборите - социални проблеми, инфлация. Страната се бори със самата себе си все още. Но тя е и член на НАТО, което дава надежди, че ще се върне към западните страни, след като ситуацията се успокои след изборите. Очевидно голямата въпросителна е НАТО и влизането на Швеция в съюза", сммята той.

Въпросът с все по-голямото сближаване на Русия и Китай става все по-важен за международната общност, подчерта Хавличек. "Русия използва Китай като потенциален поддръжник и партньор, който доставя редица неща, като технологии, средства и инструменти за влияние. Опитваме се да следим това и в Централна и Източна Европа. Техните стратегии са сходни и те си разменят "бележки" кое работи и кое не. Все повече се наблюдава това. Руската екосистема се възприема от комунистическия режим в Китай. Взаимно се учат една от друга и техните интереси се сближават все повече".