Секретен план, изготвен от Федералната служба за сигурност на Русия, представя подробни варианти за дестабилизиране на Молдова, съобщава Си Ен Ен, цитирана от news.bg.
Сред възможностите са подкрепа за проруски групировки, използване на православната църква и заплаха за прекратяване на доставките на природен газ.

Документът вероятно е изготвен с цел да се осуети стремежът на Молдова да се ориентира към Запада, т.е. по-близки отношения с НАТО и молба за членство в Европейския съюз. В него многократно се споменава, че е важно да се предотврати присъединяването на Молдова към НАТО.

Изглежда, че документът е написан през 2021 г. от Дирекцията за трансгранично сътрудничество на ФСБ, като заглавието му е "Стратегически цели на Руската федерация в Република Молдова".

В него е изложена 10-годишна стратегия за включване на Молдова в сферата на влияние на Русия.

Планът включва поставяне на Молдова в зависимост от вноса на руски газ и разпалване на социални конфликти, както и опити за блокиране на усилията на Кишинев да придобие влияние в проруския сепаратистки регион Приднестровие, където са разположени около 1500 руски войници.

Документът съ състои от пет страници и има множество раздели с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. Сред непосредствените цели са "подкрепа за молдовските политически сили, застъпващи се за конструктивни отношения с Руската федерация", и "неутрализиране на инициативите на Република Молдова, насочени към премахване на руското военно присъствие в Приднестровието".

Средносрочните цели пък включват "противопоставяне на експанзионистичната политика на Румъния в Република Молдова" и "противопоставяне на сътрудничеството между Република Молдова и НАТО".

Като дългосрочни цели са определени "създаването на стабилни проруски групи за влияние в политическия и икономическия елит на Молдова" и "формирането на негативно отношение към НАТО".

Запитан за документа, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви: "Не знаем нищо за съществуването на такъв план. Не изключвам възможността това да е поредната фалшификация. Русия винаги е била и остава отворена за изграждане на добросъседски, взаимноизгодни отношения, включително с Молдова".

Той изрази съжаление, че сегашното ръководство на Молдова изпитва "напълно неоправдани и необосновани предразсъдъци спрямо Москва".

Москва обвини Киев, че планира да превземе Приднестровието, което граничи с Югозападна Украйна. Миналия месец руското министерство на отбраната предупреди, че украинците трупат сили в няколко погранични села. Както Молдова, така и Украйна обаче отхвърлиха това твърдение.

През февруари руският президент Владимир Путин отмени указ от 2012 г., с който се подкрепя суверенитетът на Молдова. Той обясни, че ходът цели да "гарантира националните интереси на Русия във връзка с дълбоките промени, които настъпват в международните отношения".

През последните седмици молдовските власти задържаха няколко предполагаеми проруски активисти, както и служител на групата "Вагнер", опитал се да влезе в страната.

Междувременно в столицата Кишинев се проведоха и няколко протеста, организирани от проруска партия.

Украйна и САЩ вече предупредиха за усилията на Русия да дестабилизира молдовското правителство.

Белият дом заяви, че "руски участници, някои от които понастоящем са свързани с руското разузнаване, се опитват да организират и използват протестите в Молдова като основа за подклаждане на изкуствено въстание срещу молдовското правителство".

Служители на западното разузнаване смятат, че руската стратегия сама по себе си не е изненадваща, но е възможно да се е ускорила, тъй като молдовското правителство активизира усилията си за по-тясно сътрудничество със САЩ и европейските държави.

Настоящият молдовски президент Мая Санду в края на 2020 г. замени на поста Игор Додон, който беше близък до Кремъл. Прозападната партия ПАС пък спечели парламентарните избори през следващата година.

Проруската партия "Шор" организира тази година ежеседмични демонстрации в столицата Кишинев, които привлякоха няколко хиляди души на протести срещу високите цени на енергията. Формацията се оглавява от бизнесмена Илан Шор, свързан с Русия. Той бе обвинен в кражба на милиарди долари от молдовски банки през 2014 г., а по-късно е осъден за измама, но отрича да е извършвал нарушения.

През октомври миналата година Министерството на финансите на САЩ санкционира Шор, съпругата му и партията с мотива, че "Шор е работил с руски лица за създаване на политически съюз, който да контролира молдовския парламент, който след това да подкрепи няколко законодателни акта в интерес на Руската федерация". Счита се, че към момента Шор се намира в Израел.

САЩ обещаха бюджетна подкрепа за молдовското правителство, за да му помогнат да се справи с високите цени на енергията. Миналата година тарифите за природен газ се повишиха вследствие на конфликта в Украйна.

Британският министър на външните работи Джеймс Клевърли посети Кишинев в четвъртък, където увери, че Обединеното кралство няма да стои безучастно, докато "Москва нагло подкопава тяхната демокрация, суверенитет и териториална цялост".

Клевърли обяви допълнителна финансова подкрепа за Молдова, за да се справи с високите цени на енергията.

Марина Таубер, един от лидерите на "Шор", заяви, че партията настоява правителството да покрие сметките на хората за енергия през зимните месеци. Тя отрече Русия да е помагала за организирането или финансирането на протестите.

Руски официални лица често са подчертавали значението на едно благоприятно за Москва молдовско правителство, както и значението на Приднестровието.

Малко след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. тогавашният командващ на Централния военен регион на Русия генерал-майор Рустам Минекаев заяви, че една от целите на т.нар. "специална военна операция" е създаването на коридор през Южна Украйна към Приднестровието.