Джош Фрийдман, bulgariaanalytica.org

В руската политика има разминаване, заяви бившият опозиционен политик и енергиен експерт Владимир Милов на Кръглата маса, организирана в София, България. Според Милов режимът на Владимир Путин е отворил пропаст между желанието на администрацията да се фокусира върху геополитическите конфликти и исканията на руския народ да се справи с влошаващите се икономически условия.

„Това разминаване, всъщност, е важното в момента в руската политика“, каза Милов. „Няма такова нещо като за вечни времена в руската политика “

На събитието, организирано на 2 октомври от Bulgaria Analytica /България Аналитика/ и Центъра за изследвания на балканския и черноморския регион бяха представени Милов и докторанта Юлия Жучкова, заедно с българските експерти по енергетика и геополитика, Васко Начев, Алекс Алексиев и Илиян Василев. След изказването на Милов Жучкова  направи анализ на руската икономика при Путин и даде прогнози за това накъде тя върви.

Милов, който е съавтор на доклад с опозиционния лидер Борис Немцов, оценяващ първите два мандата на Путин, заяви, че допитванията на общественото мнение показват, че около 70% от руснаците не се интересуват от външна политика и геополитика. Едновременно с това, според Милов, налице е явна необходимост правителството да насочи вниманието си към вътрешната икономическа ситуация, която е крайно тежка.

Сегашната популярност на Путин, според Милов, е изкуствено напомпана. Одобрението на Руския президент се е движело доста под сегашното ниво до присъединяването на Крим през 2014 г. Еуфорията от анексирането на Крим вече определено е отминала, но умелото насърчаване от страна на Кремъл на идеята, че Путин няма алтернатива държи правителството на повърхността, каза Милов.

„Мисля, че ключовият фактор, който държи правителството на Путин не е неговата популярност на супергерой, а страхът от промяна“, каза Милов и добави: „Повечето хора не са особено доволни от живота в Русия, но те не виждат алтернатива на Путин и се опасяват, че тази промяна може да доведе до хаос”.

По време на срещата влиятелният публицист изтъкна, че подходът „запазване на статуквото” не може да продължи вечно в руската политика. Появява се политически натиск и в някакъв момент ситуацията ескалира, каза Милов. Този сценарий  многократно е бил разиграван през миналото столетие в Русия.

В момента Милов подкрепя кампанията на опозиционния лидер Алексей Навални за Президент на Русия. Милов описа Навални като „двигател на промяната“ и заяви, че подкрепата, която е събрал, не е толкова към неговата личност, колкото е одобрение на нов политически курс в Русия.

„Не става дума за Навални. Става дума за конкуренция „, заяви Милов.

Според Милов големите митинги, които в последно време Навални организира в цяла Русия показват необходимостта от истинска конкуренция в руската политика. Той отбеляза, че митингите в енергийния сектор събудиха отново градове, които не съществуваха на руската политическа карта през последните 25 години.

В момента Кремъл преценява дали да позволи на Навални да се кандидатира срещу Путин на президентските избори през март 2018 г. Съществува правен казус за и против кандидатурата на Навални и Кремъл ще вземе чисто политическо решение дали опозиционен лидер с неотдавнашна наказателна присъда може да излезе срещу Путин, каза Милов.

В перспектива, според Милов, евентуалното излизане на Путин от властта няма да осигури трайна конкурентна политическа арена в Русия. Когато в Русия се установи по-демократично, плуралистично общество, ще има опити за възстановяване на автокрацията, счита Милов. Това може да бъде избегнато, ако Русия развие демократични механизми и институции, допълни той.

„Вярвам, че в крайна сметка Русия ще се възроди“, заключи Милов.

Жучкова, докторант в Националния изследователски държавен университет в Томск, често публикуваща в издания в Русия и Европа не споделя оптимизма на Милов за провала на Путин. Жучкова счита, че руският президент може да поддържа достатъчно позитивен имидж, за да крепи режима си до 2020.

Въпреки това Жучкова не очерта розова картина на руската икономика през следващия президентски мандат. Ако приемем, че Путин остане на власт, то руската икономика ще продължи да се развива  с ниски темпове, като през следващите години е възможен сериозен икономически спад.

Ако Путин продължи да управлява Русия той няма да диверсифицира икономиката и, а енергийният сектор – дори и да се свие – ще остане основната индустрия. Икономическата прогноза на Жучкова е, че Русия ще продължи да продава газ, тъй като Европейският съюз не е готов да бойкотира руския енергиен износ, а Москва може да се ориентира към Китай, макар и да няма голяма изгода от това.

Анализирайки първите 17 години от управлението на Путин Жучкова заяви, че ранният ръст на БВП, съчетан със спад в нивото на бедността, удвояване на доходите на глава от населението и огромният ръст на приходите в бюджета на Русия, създадоха илюзията за ефективна икономическа политика. В действителност, скокообразните цени на петрола, съчетани с девалвация на рублата, които поставиха началото на износа на Русия и премахването на прекомерните инвестиции в някои нефинансови сектори, бяха в основата на икономическия успех в ранните години на Путиновото управление.

Икономическият модел на Путин бе изложен на опасност в годините след финансовата криза през 2008 г., каза Жучкова. Този модел изискваше високи, постоянно увеличаващи се цени на петрола. А Путин съсредоточи твърде много от икономическите ресурси и бюджета в енергетиката и отбраната, като същевременно остави прекалено тежко бреме върху плещите на  предприемачите. Това доведе до изтичането на капитали – от около 30 милиарда евро през 2010 г. до над 130 милиарда евро през 2014 г.

Жучкова припомни отново, че отслабващата икономика не означава, че режимът на Путин ще се срине. Дори при евентуална оставка или оттегляне  на Путин режимът в Москва ще продължи да живее, само че с друго лице. Все пак, ако Путин е на път да излезе от играта, Западът ще има възможността да внесе промяна в Русия.

„Считам, че Западът трябва да бъде по-решителен в мерките и поведението си спрямо Русия, да настоява за присъединяването и към световната общност“, заяви  Жучкова.