През последните няколко седмици в центъра на вниманието се оказаха отдавнашните планове на Турция да се сдобие с руския ЗРК С-400. Президентите Владимир Путин и Реджеп Таийп Ердоган се срещнаха в Москва, за да възобновят сделката. А министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар отиде във Вашингтон, за да разсее опасенията на НАТО, че турската придобивка ще се превърне в заплаха за Алианса, пише в свой материал американското списание Foreign Policy, публикуван от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

В допълнение към дипломатическия ход на войната на най-високото ниво между Вашингтон и Москва заради Анкара има още една конфронтация, която привлича много сериозен интерес от турските медии. Например един проправителствен вестник неотдавна заяви, че С-400 ще унищожи забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), докато друг пише, че системата за противовъздушна отбрана е идеална за потушаване на бунтовническите групи.

САЩ и други страни от НАТО твърдят, че С-400 ще застраши интегрираната архитектура на противовъздушната отбрана на Алианса и противоракетната отбрана. Освен това Конгресът на САЩ и Пентагонът единодушно заплашиха Турция, че ако купи С-400, тя ще бъде изключена от програмата F-35. Напоследък мнозинството от проправителствените организации се застъпват за това, че вместо F-35, Турция ще даде предимство на руските изтребители Су-57 от следващо поколение. Така основната информационна агенция на Турция публикува сравнителен анализ на F-35 (който вече е в експлоатация) и руския Су-57 (който все още е на етап полетни тестове), за да докаже безсмислието на заплахите на Вашингтон. Друг журналист твърди, че без помощта на Турция, САЩ все още не биха постигнали успех в производството на F-35.

Всъщност неточните становища като тези в силно изкривената информационна екосистема на Турция станаха ежедневни. Според индекса за дигитална грамотност, Турция вече се смята за една от страните, които са най-изложени на информационни атаки, има един от най-високите нива на използване на ботове в света и е сред страните с най-ниско съпротивление на фалшиви новини. Поради строгия държавен контрол медийната сфера е силно уязвима от манипулации с информация, тъй като алтернативните гледни точки са просто разядени от мрежовия пазар на идеи. По същата причина Турция се счита за една от най-уязвимите страни за организирана дигитална пропаганда по време на международни политически кризи.

В такава ситуация няма нужда Русия да разгърне координирана кампания за дезинформация, подобна на тази на Запад. Турските медии вече гъмжат от прокремълски новини местно производство - и надеждни, и умишлено неверни. Така Москва има всички възможности да започне информационна война, за да представи политически решения по благоприятен начин. В случай на политическа криза, когато точната оценка на наличната информация е затруднена поради ограничения във времето, Москва ще може да напредва дори по-бързо.

В едно неотдавнашно проучване аз описах мащаба на руските операции за цифрова информация в Турция, проследявайки от 2015 до 2019 г. над 183 милиона туитове и публикации във Facebook. Оказа се, че Русия използва по-малко ясна стратегия в Турция в сравнение с други документирани интервенции в САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Вместо открита дезинформация, проруските профили се занимават с "пропагандни операции със свързана перспектива".

Турски профили и ботове с проруски характер рядко разпространяват открита дезинформация: те използват точна информация, но изкривяват смисъла й и го изваждат от контекста. В допълнение, те ловко изкривяват общественото мнение в полза на Русия по време на криза.

Това не само укрепва обществената подкрепа за проруските политики (или придобиването на руски оръжия), но и подкопава подкрепата за НАТО. За максимален ефект Русия работи на два фронта. С пряко влияние върху правителството Русия оказва натиск върху официалните турски медии. В същото време, заради сигурността, Русия подклажда настроенията на опозицията чрез съвместни руско-турски публикации, като например "Спутник Турция" и RFSM. Това позволява на Русия да определи дневния ред както в проправителствените, така и в опозиционните медии.

Това не винаги е било така. Преди влизането на Русия в гражданската война в Сирия, турските цифрови медии имаха двойна и по-отбранителна позиция спрямо Москва. Повратният момент, който доведе до интензифициране на информационните операции на Москва, беше руският изтребител Су-24, който Турция свали в Сирия през ноември 2015 г. В опит да отклони общественото внимание от спора за това дали руските самолети са нарушили турското въздушно пространство или не, руските профили в социалните мрежи подчертаха новината, че Турция продава петрол от произведен в териториите в Сирия, контролирани от „Ислямска държава“.

Този пропаганден епизод беше една от най-успешните руски информационни операции - в края на краищата Москва не само отвлече съюзниците на Турция от НАТО от факта, че руски самолет е бил свален в турското въздушно пространство, но и бе забит клин между Анкара и съюзниците в Алианса заради политиката. наТурция по отношение на "Ислямската държава". Няколко седмици след инцидента вниманието на международните медии беше насочено към контрабандата на петрол, произведен от „Ислямска държава“, вместо да се обсъжда дали руски самолет е нахлул в турското въздушно пространство и дали Турция оправдава неговото унищожаване.

Тази информационна кампания показа, че на Москва не й струва нищо, да изолира и раздели Турция. Това стана отправна точка за промяната на турската позиция - Анкара постепенно се отдалечава от НАТО и се приближава към Русия.

След срещата между Путин и Ердоган в Санкт Петербург през август 2016 г. - първата след инцидента със Су-24 - руските информационни операции в Турция изчезнаха. От информацията, предоставена в медиите, не е възможно да се установи точен дневен ред за тази среща, но моите изследвания показват, че руските обвинения за контрабанда на петрол от ислямската държава от турски цифрови медии са напълно изчезнали. След срещата през август проправителствените медии в Турция взеха ясно проруска позиция и Анкара за Москва, преразглеждайки редица въпроси, свързани със Сирия, енергетиката и продажбата на оръжия.

В други случаи - например убийството на руския посланик в Турция Андрей Карлов, опитът за преврат през юли 2016 г., преговорите за С-400 между Турция и Русия и историческите избори в Турция през юни 2018 г. - влиянието на руската пропаганда върху турските медии с перспективата за дезинформация е незначителна. През цялото това време информацията за проруски съдържания се разпространяваше главно чрез турски социални мрежи - проправителствени и опозиционни.

Убийството на Карлов можеше да провокира мащабна дипломатическа криза. Той бе прострелян от служител на турската полиция на публично събитие в Анкара и това убийство показа колко дълбоки са различията в средите на турските силови органи по време на неуспешния опит за преврат. За Русия би било лесно да играе на неспособността на Турция да гарантира сигурността на посланика или да раздуе противоречия в турските агенции за органите на турската държавна сигурност. Проруските профили в турските социални мрежи обаче мълчаха, предавайки само общи изявления на турското ръководство. По този начин Москва даде знак за готовността си да позволи на Анкара да излезе със собствена легенда и прикритие. Освен това това беше сигнал за подобряване на отношенията между страните.

В първите няколко часа след инцидента влетяха реки от изявления, в които инцидентът се наричаше „фалшив“ и „постановка, целяща да докаже слабостта на Турция“. Но щом турското разследване на инцидента приключи, всички държавни служители изразиха съболезнования и всички следи от домашни дезинформиации изведнъж изчезнаха.

Дезинформацията се превърна в основно средство за политически дискурс в Турция, пронизвайки повечето политически дебати и публични дебати. Въпреки че проправителствената среда е много по-ангажирана с опитите за дезинформация, това е само следствие от контрола на широк спектър от публични комуникационни ресурси. Всички страни на турската политическа система прибягват до преднамерена дезинформация пропорционално на наличните възможности и ресурси.

За да я манипулира, на Русия не й се налага дезинтегрира информационната среда на Турция отвътре: тя вече и без това страда от систематични дезинформационни кампании и е доста зряла за външна намеса.

За Кремъл няма значение по принцип коя от страните ще надделее – на нея й трябва само да запази възможността да влияе на умовете от двете страни и да разпространява проруски материали. Когато проруската информация е подкрепена от турското правителство, проправителствените канали се заемат да я разпространеняват. Когато информацията противоречи на позицията на правителството, тя се изпраща на опозиционните канали. В резултат на това потокът от проруска информация и настроения се разпространява безпрепятствено в целия спектър от турски медии.

Както е видно от събитията след инцидента с руските самолети, Турция практически не се съпротивлява на информационните операции на Москва. Но веднага щом Турция тръгна към сближаването с Москва, „тактиката на силната ръка“ спря да се използва - това е видно при покушениетъо на Карлов. В резултат на тази промяна Турция прояви интерес да закупи C-400 и пренебрегва заплахите на Вашингтон за F-35.

Влиянието на Русия както върху проправителствените, така и върху опозиционните турски медии продължава - и в случай на криза или извънредна ситуация, то ще предостави на Москва предимство.