Таня Стоянова

България се завърна на сцената на Евровизия 2026 с изпълнителката Дара и песента „Bangaranga“. БНТ съобщи за един милион и триста хиляди фалшиви гласове от Азия при предварителния избор на Дара през февруари 2026 г. Още тогава  остана у зрителите чувството за външна хибридна намеса, добре позната по нашите земи.

Няма да коментираме естетическите и културни усещания от изпълнението на Дара. Безспорно тя е големият победител на  „Евровизия“, но няма как да премълчим усещането за дълбоко руско влияние и опасни връзки с московския културен и политически елит.

Организаторите във Виена тази година преди първия кръг поканиха предишни участници в „Евровизия“ да споделят своята емоционална връзка с конкурса и те разказаха за своите първи детски спомени: с родителите, пътуванията с приятелите си, за някои участието им се оказа сбъднатата им детска мечта. Повечето пресъздаваха именно такива истории. Българското участие в анкетата беше представено от Виктория - нашата участничка от 2021 г. Тя сподели, че първото ѝ впечатление е било едва на сцената на Евровизия пред публиката. Може да има оправдание, че е млада, че България под Желязната завеса не е участвала дълги години, и не е излъчвала конкурса, но в съвременния информационен век има You Tube и всеки може да поне със задна дата да проследи историята на песенния фестивал. Това само подчертава по-широкия разрив на България с европейската поп-традиция.

Зад  българската „Bangaranga“  прозира мрежа от професионални отношения, които водят именно 

към руския шоубизнес

В интервю за Eurovision Fan House Дара обясни смисъла на песента си с гонене на зли духове, в крайна сметка позовавайки се на зодията си „Дева“ - смесица от езически и окултни вярвания, които тя представи като "древни български традиции". Името на песента "Бангаранга" пък напомня на пошлия съветски филм „Кин-дза-дза!“ – еталон за безсмислен ерзац на фантастичен филм.

Но основният проблем можем да проследим чрез руските връзки, както с хореографския екип на Дара, така и с продуцентите.

Хореограф на постановката е шведката Саша Жан-Бептиста (Sacha Jean-Baptiste). Първият ѝ проект на Евровизия е именно за досанкционнито участие на Русия в Евровизия. Тя е автор на сценичната визия на Алексей Воробьов през 2011 г. Воробьов е известен с лоялността си към Кремъл: участва в митинг-концерти в подкрепа на Владимир Путин през 2018 г. и е изпълнявал роли, свързани с образа на руския президент.

Същата хореографка е работила и с българския представител на Евровизия от 2017 г. Кристиян Костов, завършил тогава на второ място. Костов е роден в Москва през 2000 г., израснал е там, участвал е в „Гласът на децата на Русия“ под менторството на Дима Билан и е пял в окупирания Крим през 2014 г. Дима Билан е победителят от „Евровизия“ през 2008 за Русия, и той е открит поддръжник на Путин: участва в кампаниите му, получава държавни отличия и след 2022 г. посещава окупираните украински територии, където пее за руските военни и е санкциониран от Украйна, Канада и други от държави.

Тази верига – от Саша Жан-Баптиста, през Кристиян Костов, под ръководството на Дима Билан, към Дара, показва системно предаване на руските влияния през годините.

Композицията на "Бангаранга" пък се оказа свързана чрез продуцентското студио „Dream Team“ с отявления 

путинист с български корени Филип Киркоров

Композитор, продуцент и издател на „Bangaranga“ е гъркът Димитрис Контопулос (Dimitris Kontopoulos). Издателските права минават през кипърска компания. Контопулос е дългогодишен партньор на Филип Киркоров – една от най-влиятелните фигури в руския шоубизнес. Двамата формират „Dream Team“ с множество руски проекти именно за конкурса на Евровизия:

- 2007 – Беларус (Dmitry Koldun)

- 2008 – Украйна (Ani Lorak)

- 2016 и 2019 – Русия (Сергей Лазарев)

- Проекти за Молдова и други.

Всички изброени до тук имена са включени в украинския сайт "Миротворец" като поддръжници на руската агресия още от анексирането на Крим през 2014 г. и врагове на Украйна.

Контопулос често работи именно с руски и постсъветски изпълнители, като многократно посещава Москва.

Разгледани в по-широк контекст, подобни примери не са изолирани, не са и закономерност, а са 100% от всички случаи на придобили внезапна популярност български изпълнители. През 2014 г. Крисия на детската версия на Евровизия представи песента с утопични мотиви "Планета на децата", след което пя през 2015 - само година след анексирането на Крим на руския детски фестивал "Артек". Той е проведен същата година в Сочи, поради нестабилната военна обстановка в Крим, където населението активно се съпротивлява на руските окупатори и е подложено и до ден днешен на неосталинистки репресии. Фестивалът, наречен на детския лагер от времето на СССР "Артек", който се намира на самия Кримски полуостров край град Ялта, макар и провеждан в Сочи, и има за цел да насади руската пропаганда още от най-ранна детска възраст. На откриването задължително се прочита на децата приветствена телеграма от Владимир Путин, ако той не присъства лично. През 2015 г., когато участва 11-годишната българка Крисия, от името на Путин децата поздравява Игор Крутой, а в журито е Филип Киркоров - и двамата са отявлени путинисти, с

 „червен печат“ от украинския сайт "Миротворец"

Още по-циничен е афинитетът на Путин към децата, на фона на издадената срещу него заповед за арест от Международния наказателен съд в Хага именно за  кражбата на над 14000 украински деца,  които в момента са малтретирани и индоктринирани на руска територия.

Първите стъпки на Крисия на сцената пък са направлявани директно от майстора на чалгата Слави Трифонов, а сред песните в репертоара на Крисия са комунистическия химн "Една българска роза" и песента на Филип Киркоров "Моя страна". Това задава парадигмата какво  може да се крие зад настоящата победа на „Евровизия“?

В приемственост с българските участници в „Евровизия“ от 2007 г. - Елица и Стунджи, Дара сама се похвали в едно от интервютата непосредствено преди участието ѝ в конкурса. Макар, че Елица и Стунджи не са победители, Русия на драго сърце ги кани на концерт в „Болшой театър“ под егидата на тогавашния президент на България Георги Първанов, известен като агента от ДС "Гоце", и Дмитрий Медведев през 2009 г., когато се провежда година на България в Русия. Тогава Русия вече беше окупирала частите от Грузия, Абхазия и Южна Осетия, но официални санкции все още не ѝ бяха наложени. Само група интелектуалци се присъединиха тогава към болката на грузинския народ.

Тези случаи илюстрират посткомунистическата културна инерция, комбинирана с активно руско влияние, което прокарва своята хибридна асимилационна политика, залагайки на кич, маски и шум, потъпквайки международния правов ред, но и европейска културна традиция. И докато държавите от Западна Европа все още залагат на високите естетически постижения в европейското и световното изкуство, България често се връща към някаква мнима „автентичност“, която удобно съвпада с руските наративи за „традиционни ценности“, кореспондирайки по-скоро с принципа на съветския социалистически реализъм, гласящ, че произведенията трябва да са национални по форма и социалистически по съдържание. И този фалш с изтекъл срок на годност към днешна дата трябва да мине като борба на "добрите прогресивни сили" срещу „западния упадък“.

Догодина България ще е домакин на „Евровизия“ и от сега само можем да си представяме какво руско проникване, пакетирано като  изкуство и православна култура ни очакват.

Всъщност кремълските хибридчици и подривници вече са в настъпление. България още неотрезняла от шеметната победа  на Дара бе обстреляна в Tik Tok и другите социални мрежи от подла пропаганда: Филип Киркоров помогна за успеха на Дара?! Тоест – пак с руска помощ станахте първи, сами не ставате чеп за зеле, гласи московското послание.

Тепърва ще видим, каква вакханалия на хибридната война ни очаква следващата година, след като конкурсът ще се подготвя от "прогресивното" правителство на Румен Радев, обявило се за сподвижник и пазител на путинизма.

Радостта и опиянението от победата на „Евровизия“ е голяма, но истината за руските мрежи на влияние няма как да бъде премълчани и да останат незабелязани.