Белград е в трудна политическа ситуация. Малко вероятно е Сърбия да продължи да се противопоставя на исканията на Запада за въвеждане на санкции срещу Русия. Така смята политическият анализатор за ради "Москва" Александър Асафов, цитиран от портала Граждански сили (Graždanskie sily.ru). 

Порталът припомня думите на сръбския президент Александър Вучич, че Вашингтон, преди да наложи санкции на ръководителя на сръбската Агенция за сигурност и информация Александър Вулин, е поискал Белград да подкрепи антируските санкции.

„Вечерта, преди Съединените щати да вземат решение за санкции срещу Александър Вулин, ми беше казано недвусмислено – променете политиката си спрямо Русия и няма да има санкции срещу Вулин... Мълчах“, каза президентът на Сърбия по TV Prva.

Той обаче отказа да назове името на служителя на Съединените щати, от когото е получено предложението.

Политологът Илия Гращенков смята, че докато Александър Вучич е на власт, позицията на Сърбия за недопустимостта на санкции срещу Русия ще бъде максимално запазена.

„Сърбия е в трудна ситуация. От една страна, тя не е член на Европейския съюз, което й дава право да диверсифицира отношенията с всички страни, които искат да инвестират в сръбската икономика. От друга страна, Сърбия планира да стане член на ЕС през следващите пет години. Имайки предвид, че присъединяването към ЕС е приоритетен въпрос за страната, Белград няма да го жертва заради руския фактор. Трябва да отдадем дължимото на факта, че Александър Вучич, ако въвежда някакви ограничения, се опитва да го направи възможно най-меко. Например, когато Air Serbia беше притисната да спре полетите до Русия, Сърбия не затвори небето си за руски самолети, а Air Serbia продължи да лети до Русия, но в същото време компанията беше принудена значително да намали броя на полетите и повиши цените на самолетните билети“, казва Илия Гращенков.

Според експертът Сърбия ще продължи да защитава сегашната си позиция по отношение на Русия и ще отлага възможно най-дълго процеса на присъединяване към антируските санкции, предава „Данас“.

Асафов обаче смята, че проруската позиция може да струва скъпо на Сърбия, така че Белград няма да може дълго време да игнорира исканията на Запада.

„Официален Белград преминава през първата фаза на санкционен натиск. Досега Сърбия получаваше полунамеци от Запада за необходимостта от участие в антируските санкции и последствията за сътрудничеството с Русия. Въвеждането на ограничителни мерки срещу шефа на БИА е предупредителен сигнал.

Западът ще продължи да търси начини да увеличи натиска върху тази страна. Няма причина да се очаква, че Сърбия ще запази сегашната си политическа позиция, когато на страната бъде поставен суров ултиматум.

„Малко вероятно е Белград, който сега е в трудна ситуация, да устои на исканията на Запада относно присъединяването към антируските санкции. Затова вероятността Сърбия постепенно или дори драматично да промени проруската си позиция, както я наричат в САЩ, е голяма“, заключава Александър Асафов. /БГНЕС