Антон все още не е свикнал да борави добре с оръжието, когато е обкръжен от украинските сили под обстрел. За пръв път е видял враг, не е успял да стреля нито веднъж, когато е бил ранен от куршум в ръката. Екипът му е принуден да се предаде след изненадата на украинците.

Неговата уникална история е разказана за „Гардиън“, когато е бил взет в плен и в крайна сметка се е завърнал в родината си след размяна на пленници в средата на април.

Малцина знаят съдбата на стотиците руски пленници в Украйна. Москва не публикува подробности за тях. Така Антон, който говори под псевдоним, за да защити самоличността си, е един от малкото, които могат да кажат какво наистина се случва с военнопленниците в Украйна.

След като завършва професионална гимназия, младият мъж от отдалечен сибирски град решава да се присъедини към армията през декември миналата година. Както казва сега, е трябвало да "направи всичко", за да избегне руската армия.

Подразделението му е прехвърлено в Крим в края на декември. Там им казали, че ще се обучават в продължение на една седмица. По това време Антон не е бил подготвен, нито е получил някакво военно обучение, за да се подготви за война. Страховете на войниците се потвърждават: буквално в последния момент, в нощта преди инвазията, те са предупредени, че ще бъдат изпратени на война.

"Поведението на руските власти изобщо не е справедливо. Изпратиха ме в Украйна напълно неподготвен", казва той.

На 25 февруари, ден след инвазията, подразделението на Антон е изведено с бронирани машини от град Николаев, който е мишена на руските сили в първите дни на войната.

В крайна сметка, вървейки пеш и отделен от основната група, Антон и другите руски войници, които са били с него, попадат в украинска засада на 2 март, само седмица след като са влезли в Украйна.

Ранен от куршум в ръката, Антон описва как украинските сили покриват главата му, за да не може да вижда, и го транспортират в килия, на неизвестно място.

Първоначално животът в затвора е бил ужасяващо преживяване. "Най-малкият шум те плаши. Всеки ден се надяваш, че няма да е последният ти и че няма да те убият", описва руският войник.

Бавно отегчението започва да надделява над страха. През повечето дни руските арестанти просто се взирали в четирите стени. Ако имали късмет, им давали нещо за четене или им позволявали да гледат украинска телевизия.

В крайна сметка Антон се завръща в страната си в средата на април, след размяна на затворници, която се осъществява в Мелитопол. Въпреки че двете държави са осъществили няколко такива обмена, станаха известни много малко подробности за последвалите процедури.

Когато се завърнал в Русия, младият войник трябвало да бъде разпитан от началниците си. "Те искаха да разберат дали все още могат да ми имат доверие, това е формален процес", казва той.

След като прекарва няколко дни в болница и след като руската държава му предоставя финансова компенсация за получените наранявания, Антон вече е осъзнал пълната физическа и психологическа цена на пленничеството.

"По време на задържането си бях блокирал всичките си емоции. Опитвах се да не мисля за живота си. Но сега сънувам кошмари, почти не мога да спя. Напълнях", отбелязва той.

Според руското военно законодателство се очаква Антон да се върне на служба, когато се възстанови от нараняванията си. Той обаче се опитва да намери начин да напусне руската армия веднъж завинаги. /БГНЕС