България гони за трети път руски шпиони за по-малко от една година. Досега българското контраразузнаване, прокуратурата и дипломацията не са заемали толкова категорична позиция спрямо чужди агенти.

От лаконичното съобщение на държавното обвинение стана ясно, че и този път обявените за персона нон грата руски шпиони са били под дипломатическо прикритие. тава въпрос за заместник търговските аташета в представителството на Москва в София – Сергей Николашин и Вадим Биков, съобщава "24 часа", позовавайки се на два независими източника.

Повече от странно обаче е, че информацията на страницата на посолството на Руската федерация в България все още присъства името на Дмитрий Ярошенко, когото страната ни изгони още през януари. 

От информацията на прокуратурата се разбира още, че нерегламентираната дейност на “търговските представители” е осъществявана от 2016 г. насам. Тогава у нас е бил само Николашин, докато Биков пристига в България миналата година. Това ясно показва, че макар българските власти да предприеха радикални мерки, руската страна по никакъв начин не се отказва от опитите си да влияе върху процесите у нас и особено върху евро-атлантическата ориентация на България, а оттам на Балканите. За това говорят и доказателствата, които са събрани срещу двамата, чиято активност може да се обобщи в три направления. Всичките свързани с отбраната и военната ни промишленост.

Установено е, че Николашин и Биков са търсили класифицирана информация за плановете за модернизацията на въоръжените сили. Тук несъмнено попада и информацията за възможностите и капацитета за поддръжката на новите самолети F-16,
блок 70, чието пристигане се очаква след няколко години, както и за намеренията на армията ни да се сдобие с безпилотни самолети.

Второто направление, по което руските разведки са работили, е идентифицирането и влизането в контакт с ключовите служители в МО, от които зависят обществените поръчки и сключването на договори с чуждестранни контрагенти. Тук освен военен руската страна има и чисто финансов интерес. Макар България отдавна да е член на НАТО, страната ни продължава да плаща огромни суми на Русия за ремонт на старата техника. Не са малко примерите и за некоректно изпълнение на договори от руската страна, както и за некачествени ремонти. Дългите години на руско влияние и изградените зависимости обаче често поставят българските въоръжени сили в ситуация, при която не в София, а в Москва се определят изпълнителите на ремонтите на остарялото съветско въоръжение. Целият този процес устройва напълно руските интереси, тъй като парите потъват в безкрайни схеми, а българската армия остава без достатъчни финансови средства за оптимизиране.

Особено любопитно е третото направление, по което руските военни разузнавачи са действали – придобиването на секретна информация за българската отбранителна промишленост, нейните производствени възможности и плановете й за развитие. От стратегически, политически, икономически и военен интерес за руската страна е България да изгуби традиционните си пазари на качествена и сравнително евтина продукция. Москва отдавна полага усилия, ако не да я няма българската оръжейна индустрия, то поне да я контролира.

Публичният механизъм за това са руските претенции за лицензите, с които от десетилетия в наши заводи се произвежда оръжие, проектирано още от времето на Съветския съюз. Българските военни търговци ни най-малко не могат да бъдат сериозна конкуренция на руските оръжейни гиганти, но въпрос на влияние за Кремъл е да контролира къде, на кого, какво и колко да се продава.

Изглежда, Николашин и Биков са имали и задачата да проучват, а може би и да контролират производството на оръжия у нас. Механизмите за въздействие за постигане на целите са разнообразни, като не е изключено сред тях да има и доста крайни.
Особено когато активизирането на руското военно разузнаване у нас съвпада със зачестилите в последните години странни
инциденти в български заводи.