Руските медии: Йотова е за мир, спира помощта за Украйна! Украинските: Затваря си очите пред зверствата на Кремъл
"Тя може да доведе до усложняване на отношенията с Украйна и да насърчи евроскептичните настроения в други държави от Източна Европа. Русия ще продължи да оказва информационен и хибриден натиск върху София", заяви Виталий Кулик, директор на украинския Център за изследване на проблемите на гражданското общество
Победата на Илияна Йотова на президентските избори в България беше посрещната с видимо задоволство от руските медии, които изведоха на преден план удобните за Кремъл послания за диалог с Москва и ограничаване на помощта за Украйна.
В този прочит отговорността на Русия за войната отстъпва място на обещания за стабилност, а противопоставянето на военната подкрепа за нападнатата страна се представя като път към мира.
„Комерсант“ озаглави публикацията си „България избра диалога“ и представи Йотова като привърженик на възстановяването на отношенията с Русия. Вестникът вижда в победата ѝ възможност за устойчив тандем с Румен Радев и за край на политическата несигурност. Зад благоприятното описание стои съвсем конкретна политическа посока: отвореност към Москва и отказ от военни доставки за Киев.
Това е и пропагандната подмяна в подобно отразяване — мирът се обвързва с ограничаването на помощта за Украйна, докато отговорността на държавата, започнала войната, остава на заден план.
Самият „Комерсант“ посочва, че Йотова и Радев са избягвали открито да обвинят някоя от страните за атаките с дронове срещу кораби в Черно море. Вестникът обаче представя политическото им единодействие преди всичко като обещание за стабилност.
Руската държавна агенция ТАСС също откроява удобните за Москва позиции на Йотова: призивите за дипломатическо уреждане на войната, намаляване на финансовата помощ за Украйна и уверенията, че български военни няма да бъдат изпращани там. Подборът на тези акценти обслужва познатото кремълско внушение, че проблемът е подкрепата за украинската съпротива, а не агресията, която я прави необходима.
Украинската „Европейска правда“ представя победителката като привърженик на Русия и съратник на Радев. Изданието свързва резултата с укрепването на неговите позиции и с опасения за бъдещия курс на България спрямо Москва и Киев.
В публикувания от медията анализ на Володимир-Назарий Гавриш се посочва, че по време на предизборния дебат Йотова не е назовала Русия като агресор, но е настоявала за мирни преговори и прекратяване на оръжейните доставки за Украйна. Авторът описва и използването на страха от изпращане на български войници във войната като средство за въздействие върху избирателите.
Именно отказът да бъде назован агресорът, съчетан с настояването да се ограничи помощта за неговата жертва, дава основание за критиката, че Йотова си затваря очите пред зверствата на кремълския режим. Призивът за мир губи моралната си тежест, когато премълчава кой е започнал войната и поставя под въпрос средствата, с които нападнатата страна се защитава.
„Укринформ“ също подчертава близостта на Йотова с Радев и подкрепата ѝ за диалог с Москва. Украинският обществен оператор „Суспільне“ припомня, че нейният съперник Андрей Гюров е подписал споразумение за сигурност с Украйна и е работил за сътрудничество с Киев. Така украинското отразяване поставя въпроса, който руската пропагандна картина изтласква: какво означава обещаният „диалог“ за страната, която продължава да понася последиците от руската агресия.
Победата на Илияна Йотова на президентските избори в България може да доведе до усложняване на отношенията с Украйна и да насърчи евроскептичните настроения в други държави от Източна Европа. Русия ще продължи да оказва информационен и хибриден натиск върху София, опитвайки се да повлияе върху външнополитическия курс на страната. Това заяви Виталий Кулик, директор на Центъра за изследване на проблемите на гражданското общество, в интервю за украинската телевизия „Фрийдъм“.
Според него Йотова не е открито антиевропейски настроен политик, тъй като подкрепя членството на България в Европейския съюз и не призовава за напускане на НАТО. Той обаче я определя като евроскептик, който настоява за възстановяване на диалога с Москва и намаляване на напрежението между Русия и Европейския съюз.
„В България са силни, ако не проруските настроения, то поне страховете от въвличане на страната във възможна война. Това е част от обществените нагласи и политическия дневен ред. Войната се превърна в разделителна линия в обществото“, коментира украинският анализатор.
По думите му България продължава да преживява продължителна политическа и правителствена криза, а липсата на стабилно мнозинство и умората на избирателите от политическите конфликти са допринесли за резултата от изборите.
Кулик обърна внимание и на ниската избирателна активност. На първия тур са гласували едва 23% от избирателите, а на втория активността е била малко по-висока, но все още далеч от желаните равнища.
„Има недоверие към съществуващия политически елит и към разположението на политическите сили. Антисистемните политически формации не събраха достатъчно гласове и в крайна сметка избирателите избраха един по-умерен евроскептицизъм и предпазливост по геополитическите въпроси“, посочи той.
Според анализатора важна роля за изборните резултати е изиграла и руската пропаганда. В социалните мрежи и различни информационни канали активно са разпространявани внушения, че при победа на прозападен кандидат България ще се превърне във военен логистичен център за Украйна и ще бъде изложена на руски удари.
„Разпространяваше се информация, че България няма просто да бъде логистичен център за доставките на оръжие и подкрепата за Украйна, а ще стане част от военна коалиция и ще бъде атакувана по пристанищата и инфраструктурата си. Това активно се разпространяваше в ТикТок, Телеграм и други канали“, заяви Кулик.
Още от България
Радев: От зона на конфликти Черно море трябва да се превърне от зона на споделена сигурност
За нас е изключително важно да се обединим всички шест крайбрежни черноморски държави и да успеем да постигнем този мораториум върху атаките по цивилни кораби
Строителство у нас рязко губи скорост: За 5 месеца растежът се срина от 6,8% до 0,6%
Словения отчита най-силен месечен растеж – 4,6%, следвана от Словакия с 2,2%, Финландия и Швеция с по 1,0%
250 сигнала за щети от бурния вятър у нас
Сигналите за проблеми с електрозахранването са най-много са в област Враца - 11. Две села в община Хайредин са все още без ток.