Калин Манолов, Фейсбук

В четвъртък вечер, 30 юни 2022, в хронлогията на скъсване на дипломатическите отношения с Русия в централните новини на бТВ, бе "пропуснато" първото скъсване през 1886 и много срамежливо бе споменато второто през 1915. Няма как това да бъде обяснено с журналистически непрофесионализъм или пестене на време. (Макар че и в гугъл не е лесно и бързо да се открие информация за тези бурни събития, познайте защо). Беше напълно съзнателен опит да се скрият най-нелицеприятните за Русия периоди на отношенията ѝ с България, не случайно наречени „Българската криза“ (1886), и „Добруджанската кампания“ (1915).
Българската криза започва от Съединението през 1885 и „завършва“ през февруари 1887 с екзекутирането на офицерите, организирили втори (!!!) русофилски метеж в рамките на две години.

Първият опит за преврат избухва на 9 август 1886 г., и е организиран от група офицери-русофили начело с майор Груев, капитан Бендерев, капитан Димитриев. С помощта на  юнкерите от Военното училище, Князът е изведен през нощта от двореца и принуден да подпише своята абдикация. Превратът е организиран и извършен под прякото ръководство на руските дипломатически агенти в България. След като офицерите-русофили свалят княза и го извеждат от страната, сформират временно коалиционно правителство с министър-председател митрополит Климент и министър на вътрешните работи Драган Цанков.
Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, който тогава е в Търново, се обявява против преврата, мобилизира своите привърженици и организира съпротива срещу новоназначеното нелигитимно правителство.

Стамболов се свързва с командира на пловдивския гарнизон

подполковник Сава Муткуров, веднага го провъзгласява за главнокомандващ на войските в цялото княжество, и му заповядва да организира контрапреврат с поверените му военни части. За контрапреврата са спечелени и гарнизоните в Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Търново, Ловеч, Видин. На 11 август Стамболов излиза с Прокламация срещу преврата. Ден по-късно той обявява княжеско наместничество в състав: Ст. Стамболов, П.Р. Славейков, д-р Г. Странски.

България е  пред гражданска война. Кръвопролитието в България е избегнато благодарение на Петко Каравелов. Той се обявява против преврата, но смята, че щом княза веднъж е напуснал пределите на страната, няма нужда да се връща обратно. На 12 август 1886 е назначено регентство в състав П. Каравелов, Ст. Стамболов, м-р Никифоров. Същият ден е назначено и ново правителство начело с Каравелов. 

Междувременно шест полка от южнобългарските гарнизони се насочват срещу превратаджиите в София. Част от съзаклятниците бягат, някои са арестувани, а за да се избегне въоръжения сблъсък, Струмският и Артилерийският полк са изтеглени от София. На 16 август 1886 княз Батенберг издава “Прокламация до българския народ“ с която назначава княжеско наместничество. На 20 август 1886 руският император не одобрява неговото връщане в България. На 26 август 1886 г.

Батенберг доброволно абдикира

Две седмици по-късно в София пристига нов руски дипломатически агент - генерал-майор Каулбарс, на когото е възложено да въведе ред в страната и да принуди българското правителство да изпълнява взетите в Петербург решения. Два дни след пристигането си окървавилият Полското въстание 1863-1864 руски барон се заема с налагане на ред по типичния за него начин. Той връчва на правителството нота с искания да се отложат изборите за Велико народно събрание, да се вдигне военното положение и да се освободят всички задържани след преврата на 9 август.

Стамболов отменя военното положение, но провежда изборите за ново ВНС, чиято задача е да избере нов княз. На 1 октомври 1886 ген. Каулбарс уведомява правителството с нота, че Русия смята Великото народно събрание за незаконно. На 13 октомври във варненското пристанище пристигат два руски военни кораба. На 6 ноември 1886 тази Каулбарс скъсва дипломатическите отношения на Русия с България, използвайки като претекст инцидент със служител на руското консулство в Пловдив. 
Въпреки оръдейните аргументи, на 29 октомври 1886 Великото народно събрание отхвърля руския кандидат Николай Мингрели и избира за български княз принц Валдемар Датски. Баща му, крал Кристиян IX обаче отклонява поканата.

Българската криза продължава

Русия готви нов преврат. На 16-19 февруари 1887 избухват русофилски офицерски бунтове в Силистра и Русе, начело с майор Ат. Узунов, майор Олимпи Панов, майор Д. Филов, кап. Кръстев. Бунтовете са потушени бързо, на 22 февруари 1887 военнополеви съд осъжда на смърт участниците в тях и ги екзекутира. 
-
На 25 юни (7 юли) 1887 г. свиканото в Търново III ВНС избира принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски за български княз. Русия обявява и този избор за незаконен. Признава го едва 10 години по-късно, когато император Александър Трети умира, а Фердинанд покръства новородения си син, престолонаследникът Борис, в православието. 
На 2 февруари 1896 дипломатическите отношения с Русия са възстановени. До 1915, когато по време на „Добруджанската кампания на Трета Българска армия’’ конницата на ген.Колев разбива руските войски. Това не е локална война между двете страни, а част от Първата световна война, в която България и Русия са на различни страни. Но и това не е случайно: направената в началото на войната декларация на Русия, че

руската империя трябва да владее над Цариград и Дарданелите

и да превърне по този начин Черно море в руско море, се тълкува като непрекрита заплаха България отново да стане руски васал. През лятото на 1915 руският посланик Алексей Савински в София с парите на френския предприемач Деклозиер се опитва да изкупи не само житната реколта у нас, но и да подкупи политическия ни елит, с цел страната ни насилствено да мине на страната на Антантата. Опитът се проваля. 
През септември 1915 Русия прекъсва дипломатическите отношения с България. Руската дипломация официално заплашва България с ,,унищожение’’ заради някаква нейна предполагаема недоказана ‘’вина’’ и ‘’измяна’’ към славянството и православието. 
За да накаже България за ,,измяната’’, през 1915-1917 Русия води истинска морска война срещу България. На 14.10.1915, Петковден, Русия бомбардира Варна. Бомбардировката е санкционирана лично от император Николай II. 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда обстрелват Варна в продължение на час и 7 минути. Оттеглят се, когато две германски подводници атакуват руските кораби с няколко торпеда и улучват един от линейните кораби. На 13.12.1916, Андреевден, който е и патронен празник на руския флот, руски кораби почти изравняват Балчик със земята и убиват доста негови жители. Православните ни „братя“ ни бомбардират на православни празници!
Ще бъдат ли коментирани някога тези две дати в българска „голяма медия“? Или всички собственици, главни редактори и водещи, са „четирихилядници“ ?