Посолството на Русия в България покани всички да положат цветя пред паметника на Съветската армия в София. На тази дата в Русия се отбелязва Деня на защитниците на Отечеството. Церемонията ще се проведе в 10 часа на 23-и февруари. 

Посланик Анатаолий Макаров обаче спестява "малката" подробност в поканата си, че в четвъртък Русия празнува Деня на Червената армия в календара си. Именно тя окупира страната ни по време на Втората световна война. Създадена е на 23-и февруари 1918 г. До 1946 г. носи названието Работническо-селска червена армия, а след това е преименувана на Съветска армия. За неин основател се счита един от главните дейци на т.нар. „ленинска гвардия“ Лев Давидович Троцки. Въвеждането на червената петолъчка като военен символ още при създаването на РККА се дължи преминаването на звездата и в държавната символика на младата съветска държава, а по-късно и на целия съветски блок. До разпадането на СССР през 1991 г., Съветската армия е най-многочислената в света с 5 100 000 редовни военнослужещи.

През 1944-1947 около 600 000 съветски войници и офицери нахлуват в България за различен период от време. Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Всички заплати, командировъчни и режийни, по изрично настояване на съветската страна, им се изплащат в долари. Става въпрос за суми, които многократно надхвърлят доходите на среден български гражданин. Установената тогава практика се прилага и от началото на 50-те до края на 80-те години – всички т.н. съветски специалисти са на пълна валутна издръжка от българска страна. Издръжката на съветските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския бюджет, тя значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации.

Със специални решения на МС на НРБ представителите на Съветското командване дори са били освободени от задължението да представят отчетни документи за извършените от тях разходи в България. Всеки ден от правителството се гласуват огромни суми (300 – 600 млн лв) за издръжката на Червената армия, за която до края на 1945 биват похарчени 23 млрд лв, а до края на 1947 г. – 60 млрд лв. Когато средствата в държавния бюджет се изчерпват, за издръжката на червеноармейците отиват и сумите, събрани от населението по т.н. Заем за свободата.

Изнемогвайки под това непосилно време, към края на 1945 г. МС се осмелява да помоли В. Молотов да бъде преустановено “това безумие, защото хазната ни няма повече средства”. Москва обаче не само не се трогва, но продължава да иска още и още, повече и все повече, с аргумента, че България като “победен съюзник на Хитлер” би трябвало да е дори благодарна, че дава “само толкова”. Цифрови данни за сравнение: 1. Количество на парите в обръщение: 1945 – 70 млрд лв; 1946 – 80 млрд лв; 1947 – 76 млрд лв. 2. Банкови влогове на населението: 1945 – 12 млрд лв; 1946 – 14 млрд лв; 1947 – 34 млрд лв. 3. Средна месечна работна заплата през 1947 г. – 10 000 лв.