"Нашата система за национална сигурност е замислена най-вече като ориентирана към военната отбрана и полицейските елементи, но има и аспекти на икономическата и инвестиционната сигурност и дезинформацията, които трябва да интегрираме по-добре в нея. България е обект на хибридна война от много, много години, а основният източник на това в момента е Русия".

Това заяви в интервю за БГНЕС Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и главен икономист. Съавтор на „Кремълския наръчник“, съвместен проект на ЦИД и Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), насочен към влиянието на Русия в Европа.

Според Стефанов основният източник на хибридни заплахи за България може да бъде определен категорично, а страната ни трябва да интегрира икономическата и инвестиционната сигурност в цялостната си стратегия.

„В момента има една страна, която е водеща в това отношение, и това е Русия. Тя обяви ЕС и България в частност за неприятели. Обект сме на тази хибридна война от много, много години. Но също така има и други държави, които работят с Русия, включително Китай и Иран, чиято цел не е непременно България, но като цяло имат тази хибридна част от военната си стратегия, така че хибридните заплахи са елемент от тяхната политика“, заяви Стефанов, като подчерта:

„Тези заплахи са съществували и ще съществуват. И всъщност трябва да сме наясно, че този метод е част от доктрината на много страни, включително Русия, които са настроени враждебно срещу България“.

На въпрос на БГНЕС как оценява противодействието на това зловредно влияние през последните години, Стефанов подчерта, че са необходими промени в стратегията по отношение на икономическата и инвестиционна сигурност.

„Страната ни наистина трябва да се подготви добре. Ние разполагаме с отделните институции. Нашата система за национална сигурност е замислена най-вече като ориентирана към военната отбрана и полицейските елементи, но има и аспекти на икономическата и инвестиционната сигурност и дезинформацията, които трябва да интегрираме по-добре в системата, а това е нещо, което не се е осъществило досега“, каза той.

„Затова в момента работим с нашите партньори от ЕС, САЩ и Обединеното кралство, за да разработим всъщност този цялостен подход - инфраструктура, политики и институции - това все още не е налице. Например, имаме институции, които работят по отделни въпроси като контраразузнаването, Държавна агенция „Национална сигурност“, но те не са достатъчно интегрирани, за да разглеждат като едно цяло въпросите на икономиката, инвестициите, дезинформацията и сигурността“, уточни Стефанов.

Отбелязвайки добрите практики, които могат да бъдат взети предвид, той заяви, че редица страни са увеличили капацитета си за противодействие на хибридната война напоследък, но България трябва да доработи своя единна система.

„Една от страните, които са водещи по отношение на способностите за киберзащита, е Обединеното кралство и е тъжно, че то на практика напусна ЕС, но иначе в рамките на блока, разбира се, има много страни, които подобриха защитата си напоследък. Германия прави големи усилия. Полша и Прибалтика наистина са повече или по-малко на подобно равнище, като България. Въпросът е, че те започнаха по-рано и затова бяха добре подготвени от гледна точка на познаване на заплахата и разработване на противодействащи мерки“, посочи Стефанов, като отбеляза, че добрата новина е членството на страната ни в ЕС.

„Хубавото е, че България е в ЕС. Бихме могли да разгледаме различни модели, но със сигурност Европейската комисия също е много фокусирана върху това, така че в това отношение мисля, че България има много модели, които да следва, но тепърва трябва да развием собствена вътрешна единна система“, допълни той. /БГНЕС