Американските изявления за възможно установяване на контрол над Гренландия предизвикаха остър вътрешна криза в НАТО и поставиха под съмнение единството на Алианса. Намерението на президента на САЩ Доналд Тръмп да постигне „пълна и абсолютна покупка на Гренландия“ предизвика рязка реакция от страна на европейските съюзници и изостри трансатлантическите отношения, пише The Economist.

На 17 януари Доналд Тръмп заплаши да въведе 10% мито върху вноса от осем европейски държави, които два дни по-рано изпратиха свои военни контингенти в Гренландия. По думите му митото може да нарасне до 25% още през юни и ще остане в сила, докато не бъде постигнато споразумение за преминаването на острова под контрола на САЩ. В публикация в социалните мрежи Тръмп обвини съюзниците, че създават „много опасна ситуация за сигурността, защитата и оцеляването на нашата планета“, цитира БТА.

Преговорите между американски и датски официални представители, проведени миналата седмица, приключиха без резултат. Междувременно в Гренландия и Дания се състояха масови протести под лозунга „територията не се продава“.

Европейските лидери реагираха остро на тарифните заплахи от Вашингтон. Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че „никакви заплахи или сплашвания няма да повлияят“ на позицията на Европа. Министър-председателят на Швеция Улф Кристерсон подчерта, че ЕС няма да позволи да бъде изнудван, а ръководителят на правителството на Великобритания Кир Стармър нарече действията на САЩ „абсолютно погрешни“. Лидерите на Европейския съюз обещаха да проведат консултации и да подготвят отговор.

Крах на колективната сигурност

Ситуацията около Гренландия създава сериозни рискове за НАТО. Министър-председателят на Дания Мете Фредериксен още в началото на януари предупреди, че всеки силов сценарий от страна на САЩ срещу държава членка на Алианса би означавал фактически крах на системата за колективна сигурност, изградена след Втората световна война.

 В Европа нараства безпокойството, че дори без пряко използване на сила евентуалното „безкръвно“ поглъщане на Гренландия ще подкопае доверието към член 5 на НАТО за взаимната отбрана.

Бившият постоянен представител на САЩ в НАТО Джули Смит отбелязва: ако най-мощният член на Алианса нарушава териториалния суверенитет на друг, това поставя под въпрос способността на НАТО ефективно да се противопоставя на Русия. При такова развитие европейските правителства се изправят пред труден избор: или да запазят трансатлантическите връзки, омаловажавайки конфликта, или да се противопоставят, рискувайки по-нататъшна ескалация и отслабване на сигурността.

Един от потенциалните лостове за натиск от страна на Европа могат да бъдат икономически санкции и преразглеждане на достъпа на САЩ до военните бази на континента. Загубата на обекти като авиобазата Рамщайн в Германия би усложнила значително американските военни операции в Африка и Близкия изток. В същото време много европейски държави се опасяват, че разрив със САЩ ще ги остави уязвими пред заплахи от страна на Русия.

В същото време анализаторите отбелязват, че НАТО е твърде сложна структура, за да се разпадне за един ден. „Влиянието върху алианса няма да бъде незабавно“, твърди Смит. „Не бих очаквала гръмко изявление, че алиансът официално затваря вратите си. Съществува свят, в който алиансът би продължил да функционира, но без онова основополагащо доверие, което беше в основата на НАТО от момента на създаването му преди около 75 години.“

Плановете на САЩ по отношение на Гренландия

По-рано министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви, че САЩ няма да отстъпят от позицията си за завземането на Гренландия, като се позова на това, че континентът е твърде слаб, за да осигури собствената си сигурност.

На фона на тези новини Politico пише, че Европа разглежда възможността за създаване на алтернативен алианс за сигурност без САЩ вместо НАТО – на основата на „коалиция на желаещите“ и с участието на Украйна.