България отчита стабилен икономически растеж от 3.1%. Инфлацията се ускорява умерено до 3.5%, дефицитът по текущата сметка достига 5.9% от БВП.

На 31 март Съветът за икономически анализи представи пред Министерския съвет Годишния си доклад за 2025 г., който обединява анализ на текущото състояние на българската икономика, специализирани разработки и препоръки, както и оценка на средносрочните и дългосрочните рискове и възможности пред нея.

Икономиката на страната отчита стабилен растеж от 3,1%, което я нарежда сред водещите в ЕС. Въпреки това структурата на растежа остава небалансирана – тя е доминирана от вътрешното потребление при слаба инвестиционна активност и отрицателен принос на износа. Същевременно забавянето на производителността на труда и ограниченото натрупване на капитал поставят под въпрос устойчивостта на процеса на реална конвергенция.

Пазарът на труда се характеризира с ниска безработица, но и с намаляващо предлагане на труд вследствие на неблагоприятни демографски тенденции, което води до засилен натиск върху заплатите и разходите за труд. Инфлацията се ускорява умерено до 3.5%, като остават рискове от допълнително повишение поради силното вътрешно търсене и външнополитическите фактори.

Външната позиция на страната също се влошава, като дефицитът по текущата сметка достига 5.9% от БВП основно заради нарастващия търговски дефицит, което при запазване на тенденцията може да задълбочи макроикономическите дисбаланси.

Фискалната политика остава проциклична и проинфлационна, като бюджетният дефицит възлиза на 3% от БВП въпреки благоприятната икономическа среда.

В обобщение, макар краткосрочната картина да е положителна, се очертават съществени средносрочни рискове, свързани най-вече със структурата на растежа, инвестициите и демографските ограничения.

Специален акцент в доклада е поставен върху динамиката на трудовите възнаграждения и въпроса дали тяхното нарастване е прекомерно. Подчертава се, че подобна оценка не следва да се базира на номиналните стойности, тъй като те се влияят от инфлацията, а на дела на възнагражденията в брутната добавена стойност, който отчита и производителността на труда. Данните показват значително увеличение на този дял – от около 55% през 2000 г. до приблизително 67% през 2024 г., като основната причина са структурни промени в икономиката и нарастващата роля на сектора на услугите, включително търговията, гастрономията, образованието и здравеопазването.

Секторният анализ разкрива различни тенденции – относително стабилен дял на труда в индустрията, значително увеличение в информационните технологии и спад във финансовия сектор, вероятно вследствие на дигитализацията и по-високите норми на печалба.

В заключение, нарастването на трудовите възнаграждения е естествена част от процеса на икономическа конвергенция, но неговата устойчивост изисква ускорен растеж на производителността и инвестициите, както и адаптиране на фискалната политика към нарастващите разходи за труд, особено в сектора на услугите. Докладът ще бъде представен по време на годишната конференция на Съвета на 22 и 23 юни в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. /БГНЕС