Брутният външен дълг на България в края на февруари 2024 г. възлиза на малко над 44,4 млрд. евро (43,9 на сто от БВП). Това е с почти 161 млн. евро повече в сравнение с миналата годинасъобщи Дарик с позоваване на БНБ. 

Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" пък е почти 10,8 млрд. евро (10,7 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт - БВП). Спрямо края на февруари 2023 г. дългът нараства със 781,3 млн. евро (7,8 на 8 сто).

В края на февруари краткосрочните задължения са над 7,3 млрд. евро (16,5 на сто от брутния дълг, 7,2 на сто от БВП) и се понижават за година с 803,1 млн. евро (9,9 на сто). Дългосрочните задължения възлизат на близо 37,1 млрд. евро (83,5 на сто от брутния дълг, 36,6 на сто от БВП), като се повишават с 964,1 млн. евро (2,7 на сто) за една година.

Външните задължения на централната банка са почти 1,918 млрд. евро (1,9 на сто от БВП). Те намаляват за една година със 73,8 млн. евро (3,7 на сто). Външните задължения на другите парични финансови институции са почти 6,113 млрд. евро (6 на сто от БВП), като се понижават за година с 382,5 млн. евро (5,9 на сто).

Външните задължения на "Други сектори" са малко над 12 млрд. евро (11,9 на сто от БВП). Те намаляват на годишна основа с 216 млн. евро (1,8 на сто). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,546 млрд. евро (13,4 на сто от БВП), което е с 51,9 млн. евро (0,4 на сто) повече спрямо края на февруари 2023 г. (13 494.3 млн. евро, 14,4 на сто от БВП). То, както винаги, е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 30,5 на сто към края на февруари 2024 г. и запазва дела си спрямо година по-рано.