Българската политическа класа изтръпва, когато чуе за съд, решетки и раирани костюми за министри, депутати и висши чиновници. Историята обаче е щедра на примери в тази посока, включително като се използват и инструментите на референдума.
На днешния ден преди 95 години в Царство България се провежда референдум за започване на съдебен процес срещу министрите от кабинетите на Иван Гешов (1911-1913), Стоян Данев(1913) и Александър Малинов (1918).
Всенародното допитване завършва с категоричното „да” за съдене на виновниците за националните катастрофи. 74.33 % от избирателите одобряват възбуждането на съдебни процеси.
Искането е направено от властващата тогава БЗНС, която настоява да бъдат дадени под съд членовете на кабинетите на правителствата, водени от Иван Евстратиев Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов.
В резултат на референдума и започналите съдебни процеси бившият премиер Александър Малинов е изпратен в затвора заедно с много други водачи на опозицията. Любопитен факт е, че няколко години преди това Малинов е адвокат на Стамболийски и го спасява от затвор.
На строг тъмничен затвор е осъден и друг министър- председател – Иван Гешов. През 1922 той заминава за Франция, за да избегне преследванията срещу опозицията от правителството на Александър Стамболийски. След Деветоюнския преврат се връща в България и се присъединява към Демократическия сговор.
През съдбовната 1922, арестуван и хвърлен в затвора е и друг бивш премиер и водач на опозицията – Стоян Данев. Излиза от затвора чак след Деветоюнския преврат. Заедно с тях присъди получават и една дузина министри и заместниците, нанесли щети на България.
Примерът на земеделците от 1922 г. е показателен, че ако днес се проведе референдум за съдебни процеси срещу правителствата, съсипали България в годините на прехода, няма съмнение, че това ще бъде най-масовото и одобрително гласуване.
Фактор
На днешния ден преди 95 години в Царство България се провежда референдум за започване на съдебен процес срещу министрите от кабинетите на Иван Гешов (1911-1913), Стоян Данев(1913) и Александър Малинов (1918).
Всенародното допитване завършва с категоричното „да” за съдене на виновниците за националните катастрофи. 74.33 % от избирателите одобряват възбуждането на съдебни процеси.
Искането е направено от властващата тогава БЗНС, която настоява да бъдат дадени под съд членовете на кабинетите на правителствата, водени от Иван Евстратиев Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов.
В резултат на референдума и започналите съдебни процеси бившият премиер Александър Малинов е изпратен в затвора заедно с много други водачи на опозицията. Любопитен факт е, че няколко години преди това Малинов е адвокат на Стамболийски и го спасява от затвор.
На строг тъмничен затвор е осъден и друг министър- председател – Иван Гешов. През 1922 той заминава за Франция, за да избегне преследванията срещу опозицията от правителството на Александър Стамболийски. След Деветоюнския преврат се връща в България и се присъединява към Демократическия сговор.
През съдбовната 1922, арестуван и хвърлен в затвора е и друг бивш премиер и водач на опозицията – Стоян Данев. Излиза от затвора чак след Деветоюнския преврат. Заедно с тях присъди получават и една дузина министри и заместниците, нанесли щети на България.
Примерът на земеделците от 1922 г. е показателен, че ако днес се проведе референдум за съдебни процеси срещу правителствата, съсипали България в годините на прехода, няма съмнение, че това ще бъде най-масовото и одобрително гласуване.
Още от От редактора
71 години историята гузно мълчи за сваления от БКП израелски самолет, взел живота на 58 души
През 1957 г. Международният съд в Хага осъжда България да изплати финансови обезщетения на семействата на жертвите по искове, заведени от Израел, САЩ и Великобритания - факто, който комунистическият режим заминат под килима
Славен ден: Преди 1215 години кан Крум разбива византийците на Никифор I
Битката при Върбишкия проход е грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год., който пада убит по време на бран
Да си спомним за Висоцки - бардът, когото властта не можа да накара да замълчи
Истината за неговата кончина едва ли някога ще излезе наяве, но за хората, които са го познавали и обичали, Висоцки ще остане завинаги “войн”, а песните му - "безсмъртни"