Години след като Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) „затвори вратата“ за юридическа промяна на пола на транссексуалните, като стъпи на тълкуване на Конституционния съд за пола, днес Съдът на ЕС я „отвори“ със задължителна сила за всички съдилища, държавни и общински органи, съобщи news.lex.bg

Съдът в Люксембург прие: „Член 21 ДФЕС и член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО". 

Промяната е във връзка с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз - те трябва да се тълкуват в смисъл, че "не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка“.

Текстът заяви изрично: „Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза.„

Преюдициалното запитване, по което беше постановено, е отпреди повече от две години. То беше отправено след като през 2023 г. Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) прие едно от най-оспорваните си – с 28 на 21 гласа, тълкувателни решения.

Мнозинството в колегията обяви, че: „Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален“.

Развивайки тезата, че не всички норми Европейската конвенция за правата на човека имат пряко приложение и са „самоизпълняеми“, ВКС заяви, че без законодателна уредба за промяна на пола в актовете за гражданско състояние, извършването ѝ е недопустимо (повече за тълкувателното решение виж тук).

За да стигне до този извод, мнозинството в колегията се опря на постановеното две години по-рано по нейно искане решение на КС, в което той прие, че понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. КС изрично посочи, че има възможност за промяна в актовете за гражданско състояние въз основа на самоопределяне на пола единствено за интерсексуалните (хората, които са родени с неопределени или смесени полови белези).

Така през 2024 г. върховните съдии Мария Иванова, Даниела Стоянова и Любка Андонова сезираха Съда на Европейския съюз в опит да преодолеят установената практическа забрана за промяна на данните, свързани с пола, в актовете за гражданско състояние, до която води то. В преюдициалното си запитване (повече за него виж тук) трите върховни съдийки на практика оспориха извода на мнозинството в Гражданската колегия на ВКС, че юридическа промяна на пола у нас е невъзможна.

В решението си от днес СЕС подчертава най-напред, че макар издаването на документи за самоличност да е от компетентността на държавите членки, при упражняването на тази компетентност те трябва да спазват правото на съюза, за да могат гражданите им да упражнят правото си на свободно движение и пребиваване на територията на ЕС.

В това отношение съдът отбелязва, че несъответствието между изживяваната от дадено лице полова идентичност и данните за пола, които са отразени в личната му карта, може да попречи на упражняването на правото му на свободно движение. Такова несъответствие може да го принуди в много ситуации от ежедневието – по-специално при проверки на самоличността, при трансгранични пътувания или по професионални причини – да разсейва съмнения относно самоличността си или автентичността на официалните си документи. Това положение създава значителни неудобства.

Ограничение на свободното движение е допустимо само ако се основава на обективни съображения от обществен интерес и зачита принципа на пропорционалност в съответствие с правото на Съюза и основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на зачитане на личния живот, посочва СЕС. И допълва, че „това право защитава половата идентичност и задължава държавите членки да предвидят ясни, достъпни и ефективни процедури за правното признаване на тази идентичност“.

В решението си СЕС напомня, че от практиката на Европейския съд по правата на човека следва, че (по силата на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека) държавите са длъжни да предвидят ясна и предвидима процедура за правно признаване на половата идентичност, която позволява промяна на данните относно пола, а следователно и на собственото, бащиното и фамилното име или на единния граждански номер, в официалните документи по бърз, прозрачен и достъпен начин.

И заявява, че в този смисъл българската правна уредба трябва да се счита за несъвместима с чл. 8 от ЕКПЧ. „Всъщност толерирането на дискриминация, основана на разликата между биологичния пол и половата идентичност, би означавало да не се зачита достойнството и свободата, на което има право трансполово лице и които Съдът трябва да защитава“, подчертава СЕС.

На финала на решението си той прави един ключов коментар за това как да действа съдът, при положение че държавата не изпълни задължението си и да създаде специална уредба: „…както член 21, параграф 1 ДФЕС, така и член 7 от Хартата са достатъчни сами по себе си и не е нужно да бъдат доразвивани от разпоредби на правото на Съюза или на националното право, за да породят за частноправните субекти права, на които могат да се позовават в това им качество.

Затова, ако установи, че не би могла да тълкува националното си право в съответствие с правото на Съюза, запитващата юрисдикция е длъжна да осигури, в рамките на своята компетентност, съдебната защита, която произтича за правните субекти от тези членове, и да гарантира пълното им действие, като при необходимост остави без приложение съответните национални разпоредби“.

Що се отнася до решението на КС за пола, съдът в Люксембург заявява, че е „недопустимо норми на националното право, макар и да са конституционни, да накърняват единството и ефикасността на правото на Съюза“.

„…изискването за съответстващо тълкуване включва и задължението за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с правото на Съюза, дори тази съдебна практика да е постановена от висшестоящ съд“, категоричен е СЕС.

Следва да се отбележи, че казусът, заради който ВКС се обърна към съда в Люксембург, е на транссексуален, който е роден като мъж, но живее като жена в Италия. И няма италиански документи за самоличност, в които да е посочен женски пол (повече за случая виж тук).

Тепърва ще стане ясно дали българските съдилища ще „четат“ по-стеснително решението на СЕС и ще изискват за юридическа промяна на данните за пола в документите за самоличност, човекът вече да е „упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка“.

Или ще следват посоченото в т. 47 от решението: „…макар издаването на документи за самоличност като личната карта или паспорта да е от изключителната компетентност на органите на държавата членка, чийто гражданин е съответното лице, тези документи все пак трябва да бъдат издадени в съответствие с член 4, параграф 3 от Директива 2004/38, за да може това лице да упражни правото си на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки“.