Съдът на Европейския съюз (СЕС) обяви, че поетапната забрана на ароматизираните цигари и тютюн за ръчно свиване е валидна. И постанови, че тя не нарушава принципите на правната сигурност, на равно третиране, пропорционалност и свободно движение на стоките, съобщи "Лекс".

С решение от днес съдът в Люксембург установяваза сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия. Тя пък беше транспонирана с изменения в българския Закон за тютюна и тютюневите изделия през 2016 г.

Забраната на ароматизираните цигари и тютюн обаче е била оспорена от германски производител пред съда в Люксембург. Днес европейските съдии обаче потвърдиха действието ѝ.

Германското предприятие, сезирало съда, е "Planta Tabak". То произвежда и предлага на пазара ароматизиран тютюн за ръчно навиване на цигари. Дружеството първоначално се е обърнало към Административният съд в Берлин с искане той да установи, че някои германски разпоредби, свързани със забраната на овкусители, шокиращите фотографии и забраната за реклама на овкусителите не са приложими към неговите изделия. Това всъщност за тези разпоредби, с които Директива 2014/40/ЕС е транспонирана в Германия и чиято валидност се оспорва от фирмата. Тогава берлинският съд се обръща към СЕС.

С решение от днес съдът в Люксембург установява, че забраната на ароматизираните цигари и тютюн е валидна. Като посочва, че тя беше въведена на 20 май 2016 г. по отношение на цигари и тютюн за ръчно свиване на цигари с вкусово-ароматни качества, ако обемът на продажбите в рамките на целия ЕС е под 3% за тези категории цигари и тютюн, и за всички останали случаи - от 20 май 2020 г.

"Обстоятелството, че директивата не уточнява изделията, чийто обем на продажбите се равнява на 3% или повече и че не предвижда конкретния ред за определянето им, не означава, че тя нарушава принципа на правна сигурност. Редът, по който следва да се определи дали за дадено тютюнево изделие е достигната границата от 3%, трябва да се установи съгласно вътрешното право на съответната държава членка", обясни съдът.

И посочва, че разграничаването в зависимост от обема на продажбите е обективно обосновано и не нарушава принципа на равно третиране.