Съдът потвърди: 55 000 лева глоба за НАП

Административният съд София-град (АССГ) потвърди глобата от 55 000 лева за Националната агенция за приходите (НАП), която преди две години запорира сметки на жена заради чужд дълг. Тя беше наложена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), след като стана ясно, че нито имената, нито рождената дата на пострадалата жена съвпадат с тези на длъжницата, пише ЛЕКС. 

Случаят, за който „Лекс“ разказа, е от януари 2018 г. Тогава НАП е получила от Германия искане за събиране на задължения на българка, управител на фирма „Dogus Food“, като в него фигурирали само две имена – И. Г. и дата на раждане. След 3 дни служител на НАП поискал в искането да се разменят местата на двете имена – собствено и фамилно и да станат Г. И.

После от НАП направили справка в ЕСГРАОН и установили, че има само една жена с тези имена и дата на раждане – Г. Б. И. След това искането било изпратено към дирекция „Събиране“ на НАП за принудително събиране от страна на публичен изпълнител на 169 000 лева от неплатени данъци в Германия. Последвали запори на банкови сметки на жената, която се свързала с публичния изпълнител и обяснила, че никога не е била в Германия, за да дължи данъци там.

Едва тогава била направена допълнителна проверка и били изискани още данни от Германия, за да се установи, че търсената длъжница има друго моминско име, различна дата на раждане и адрес в България. От там написали още, че недоумяват защо НАП им е дала указание да разменят местата на собственото и фамилното име във формуляра.

Това обаче става повече от година по-късно, а санкцията от КЗЛД е за незаконно събиране и употреба на лични данни. Комисията изброи, че в нарушение на закона и на Общия регламент за защита на данните, агенцията е обработила трите имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, семейно положение, номер на лична карта и номера на банкови сметки на жената. Високата глоба беше наложена заради големия обем лични данни, продължилото година и половина нарушение и безспорните вреди за жената, изразени в безпокойство и притеснение.

НАП обжалва глобата пред съда и изтъква, че е нямало нарушения на закона и на регламента, по случая е следвало да бъде сезирана прокуратурата за извършено престъпление, а КЗЛД трябвало да спре образуваното производство. Съдът приема възражението за неоснователно, като казва, че самото подаване на сигнал, не е равнозначно на образувано дело.