Бургаският съд позволи на кмета Димитър Николов и близките до Ахмед Доган фирми да сключат окончателни договори за придобиване на асфалтовия път към летния сарай на почетния лидер на ДПС, научи EURACTIV България. Въпреки това община Бургас има механизми да откаже сделката, запазвайки статута на пътя като публична общинска собственост. Действията под натиск на Бургаския общински съвет създадоха истинска правна каша около пътя към сарая.

Всичко започна през април м.г., когато общинският съвет взе решение, насочено срещу обществения интерес. Това решение предвижда смяна на статута на собствеността на пътя от публична в частна общинска, което отваря възможност за продажба. С друга точка на същото решение бяха одобрени и предварителни договори за продажбата на пътя на фирмите “Стрейтлайн” и “Хермес солар”, които защитават интересите на неформалния собственик на сарая – Ахмед Доган.

Тогава общинският съвет даде и разрешение на кмета да сключи окончателните договори за продажба на пътя към резиденцията на Доган. Три месеца по-късно съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов “акостира” с гумена лодка на плажа пред сарая на Доган, за покаже беззаконието на Росенец.

Той бе изгонен с грубо блъскане от служители на Националната служба за охрана, въпреки че самият плаж е публична държавна собственост и достъпът трябва да е свободен за всички граждани. Иванов акостира с лодка, защото по това време пътят към сарая беше недостъпен за гражданите, въпреки че все още сделката по продажба не бе финализирана и се водеше общинска собственост.

Скандалът на плажа край летния сарай на Доган доведе до масови граждански протести, тежки сблъсъци с полицията, както и искания за оставката на правителството и главния прокурор. Едва тогава бургаските общинари решиха, че е по-добре да оттеглят решението си за смяна на собствеността на пътя, взето тихомълком през април в разгара на първата вълна на пандемията. През август м.г. общинският съвет взе решение за оттегляне на всичко, което бе решено през април. Така се създаде невероятно объркан казус, който очаквано увисна в съда.

Първоначално Бургаският административен съд отхвърли жалби на близките до Доган фирми с аргумента, че фирмите на Доган нямат правен интерес да атакуват новото решение на общинарите. Това решение бе отменено от Върховния административен съд (ВАС) като немотивирано. При второто произнасяне бургаският съд взе напълно различно решение. От него става ясно, че общинският съвет в града напълно се е оплел в опита първо да угоди на близките до Доган фирми, а след това на обществения натиск.

Съдът обявява, че общинарите не имали законово право да отменят веднъж вече взетото решение за одобряване на предварителните договори за продажба на пътя. Нито да отменят решението, с което кметът се упълномощава да сключи окончателните договори.

В същото време съдът създава по йезуитски начин предпазна клауза по сделката, за да остави нещата в контрола на общината. В решението е записано, че пътят все пак си остава публична общинска собственост, защото точно това решение общинският съвет е можел да обърне. Бургаските съдии смятат, че близките до Доган фирми нямат правен интерес да жалят решението на общинарите за статута на самия път, но могат да жалят всичко друго. Така пътят остава да виси в абсурдна правна ситуация – той остава публичната общинска собственост, която е забранена за продажба, но е договорена за продажба. Решението на Бургаския административен съд може да се обжалва пред ВАС.