Тази седмица Административният съд – София-град с окончателно решение отмени отказа, който БХК получи в отговор на искането си да получи достъп до актовете на главния прокурор. Припомняме, че по предходно дело правозащитната организация получи списък с актовете, какъвто главният прокурор също отказа да предостави. Предстои прокуратурата да изпълни съдебното решение, като предостави на БХК самите актове.

Става въпрос за действащите инструкции и указания на главния прокурор издавани на основание чл. 138, т. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Главният прокурор определя тези методически указания, като “нещо сходно с тълкувателната дейност на Върховния касационен съд. Общи указания към всички прокурори за правилно прилагане на закона.”
Тези актове, обаче, потенциално съдържат правила, които пряко засягат права на граждани и адвокати, но въпреки това не са достъпни за тях, а само за прокурорите. Освен това единствено чрез тях българските граждани могат да оценят непосредствената работа и умения на главния прокурор.

Мотивите на съда са, че в отказа на главния прокурор „липсва посочване на правното основание“, а „[к]ато фактическо основание административният орган се е задоволил единствено да посочи общо, че публикуването на част от актовете би могло да компрометира дейността на компетентните органи, докато друга част от нея няма самостоятелно значение, а обезпечава осъществяването на професионалната дейност със специална цел да гарантират еднаквото прилагане на закона“. Съдът намира още, че търсената информация е официална по своя характер, тъй като се съдържа в актовете на главния прокурор, издадени на основание чл. 138, т. 6 от ЗСВ. Съдът указва на главния прокурор, че ако търсената информация представлява класифицирана информация или друга защитена от закона тайна, за това следва да бъдат изложени конкретни мотиви.

От началото на мандата на сегашния главен прокурор, БХК среща неговата упорита съпротива да направи достояние както официалните правни актове, които издава въз основа на Конституцията (чл. 126, ал. 2) и закона (чл. 138, т. 6 от ЗСВ), така и актуалния им списък. След няколко спечелени дела БХК вече разполага със списък на актовете и с малка част от тях. Останалата част, обаче, остава скрита с мотиви, определени от съда, като „противоречиви и взаимно изключващи се“.

Тези актове не се публикуват, тъй като, според решението за отказ, „не могат да засегнат пряко правата и интересите на трети лица“. В същото решение причина за отказа е, че оповестяването на тези актове „не само би засегнало правата на конкретни участници в наказателното производство, но би повлияло отрицателно на упражняването на обвинителната функция в досъдебното производство като цяло“.

Отказът за предоставяне на актовете е подписан от заместничката на главния прокурор Красимира Филипова. Според нея някои негови актове „по дефиниция предполагат ограничена публичност с оглед ефективното им прилагане и постигане на целите за издаването им (защита на застрашени лица, организация на работата във връзка с прилагането на СРС, реакция при особено тежки произшествия […])“, като достъпът до тях може да бъде ограничаван „не само при наличие на нормативни критерии за това, но и с цел да се защитят законни интереси на гражданите, в това число обществения интерес, като цяло, както е в настоящия случай“.

Какви са тайните актове на главния прокурор?

Няколко от тайните, недостъпни за обществеността актове на главния прокурор, които ръководят работата на прокуратурата, заслужават специално внимание.

Такова е указанието, което регламентира критериите, по които се преценява необходимостта прокурорите да участват в административни дела. По закон прокурорите могат да предприемат действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, както и да започват или встъпват във вече образувани по реда на АПК производства, когато преценят, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. На пръв поглед това дава възможност на прокуратурата да се намеси и когато – въпреки че няма извършено престъпление – е нарушен важен обществен интерес.

Такива, например, биха били безбройните огласени в медиите случаи на незаконни строежи върху пясъчни плажове, в паркове, край водоеми, замени и продажби на общински  и държавни имоти, изсичане на гори, замърсяване на реки, замърсяване на въздуха и др.

От последния публикуван доклад за дейността на прокуратурата през 2019 г. (докладът за 2020 г. в нарушение на закона все още не е публикуван, въпреки че срокът за това изтече на 30 април) се установява, че броят на преписките, образувани чрез самосезиране и броят на проверяваните от прокуратурата по реда на надзора за законност административни актове прогресивно спада през последните години, въпреки че броят на преписките се увеличава. През 2019 г. по лична преценка, прокурорите са участвали едва в две административни дела (вж. стр. 110 от доклада). Дори преди демократичните промени през 1989 г. участието на прокурорите в административни и граждански дела е уредено с официално приет и обнародван нормативен акт. През 2021 г. правната уредба на тази материя обаче се пази в тайна от българските граждани.

Друго тайно указание урежда как главният прокурор ръководи контролната дейност в прокуратурата – организационните или дисиплинарни мерки срещу прокурори, оценката за работата на административните ръководители на прокуратурите и други. То се пази в тайна, като „вътрешно-служебен“ акт. Така, както е тълкуван, в отказа да бъде предоставено това указание, предметът му изглежда обезпокоително широк. Така например смущаващо е основанията за предприемане на дисциплинарни мерки в прокуратурата, да се регламентират еднолично от главния прокурор, а не в закон.

Друг важен въпрос е как се урежда случайното разпределение на преписките в прокуратурата. От имената на актовете в списъка, предоставен на БХК след предходното дело обаче, не може да се направи категоричен извод дали и кой от тях урежда този ключов въпрос.

Равносметката за прозрачността и отчетността на прокуратурата под ръководството на главния прокурор Иван Гешев

От началото на мандата на действащия главен прокурор Иван Гешев БХК е подал девет заявления за достъп до обществена информация – осем от тях до главния прокурор и едно до административния ръководител на Софийската районна прокуратура (СРП). По исканията се получиха десет отказа за предоставяне на обществена информация, в резултат бяха заведени десет съдебни дела. Девет от тях БХК спечели окончателно. С девет съдебни решения, главният прокурор и административният ръководител на СРП, са осъдени да предоставят информацията. Присъдени са и общо 3610 лв. съдебни разноски. Едно от делата е висящо.

Заявената информацията, за която съдът намери, че е отказана незаконосъобразно, се отнася до: статистика на престъпленията, подбудени от предразсъдъци; актовете, издавани от главния прокурор в изпълнение на конституционните му правомощия; образуваните досъдебни производства по случаите на смърт на деца в домове; реда за осъществяване на достъп до преписки в СРП; битката на прокуратурата с т. нар. „битова престъпност” в редица населени места; основанието на главния прокурор Иван Гешев да заяви по националната обществена информация, че в България има 95% осъдителни присъди от всички случаи; официалния текст на български език на писмото на прокуратурата до ЛИБЕ от септември 2020 г.

Остава висящо делото за достъп до т. нар. експертни становища, които послужиха като основание прокуратурата да оповести намеренията си за спорни изменения в НПК – по подобие на дело със същия предмет, решено от АССГ в ущърб на Програма Достъп до информация, които представляваха заявителката.

„Укривайки актовете си, главният прокурор пречи на обществеността да се информира за това как изпълнява правомощията си по закон“, коментира адв. Диана Драгиева от програмата на БХК за правна защита.

„Това е дефиницията за непрозрачна институция“, заяви още тя и допълни: „Крайно необходимо за минималното възстановяване общественото доверие в институцията на главния прокурор е всеки негов акт, свързан с методическото ръководство на всички прокурори, да се публикува винаги, когато липсва изрична, установена от закон, забрана за това. В противен случай ще продължим да се борим с всички достъпни правни механизми, за да постигнем тази цел“.