Съдът на Европейския съюз (СЕС) отхвърли искането за временно спиране на въвеждането на еврото у нас. Това става ясно от огласените определения (виж ТУК и ТУК) на председателя на Общия съд по две жалби. И двете са за временно спиране на действието на решението и на регламента на страните членки (Съвета) на ЕС за приемането на еврото в България от 1 януари 2026 година.

Едната жалба е Т-653/25 R „Страна членка и други срещу Съвета на ЕС“. Тя е от няколко души и е анонимизирана. Подадена е от адвокатите Румяна Ченалова и Станимир Минков.

Втората жалба е Т-654/25 R „Стоянов срещу Съвета на ЕС“. Подателят е българският евродепутат Станислав Стоянов от партия „Възраждане“ и крайно дясната група „Европа на суверенните нации“ (ЕСН).

Солидарен с исканията на Ченалова, Минков и Стоянов беше и президента Румен Радев, който по-късно абдикира от поста държавен глава, за да излезе на политическия терен като самостоятелен играч, включвайки се в предстоящите парламентарни избори. 

Исканата мярка е само временна и се приема много рядко от Съда, поясниха за Клуб Z източници от базираната в Люксембург институция. Жалбоподателите настояват тя да бъде в сила до окончателно вземане на решение. До този момент обаче Съдът не е решил дали жалбите да бъдат обявени за допустими.

Решенията по жалбите и на български адвокати, и на евродепутата от "Възраждане" са идентични. Те гласят:

„Председателят на Общия съд определи:

1. Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2. Не се произнася по съдебните разноски.

От Съда казаха още, че за да бъде прието искането на жалбоподателите, то трябва да отговаря на три условия:

 1. Искът не трябва да е очевидно неоснователен.

 2. Нетложност, която предполага да има риск от сериозна и непоправима вреда, ако не се вземат мерки.

 3. Баланс на интересите.

Решението на Съда на ЕС на практика затваря вратата пред опитите за блокиране на еврото по съдебен път – поне на този етап. Сигналът от Люксембург е ясен: институционалната инерция в полза на приемането на единната валута е по-силна от политическия и правен шум около темата. Това означава, че битката за еврото в България окончателно се измества от съдебната зала към политическата сцена, където аргументите вече няма да са юридически, а чисто идеологически. Резултатите от въвеждането на еврото обаче показват, че българите гледат повече позитивно след въвеждането на единната европейска валута, а страховете, които бяха нагнетени от определени партии и политически субекти, почти са се спихнали.