България не може да издава европейски заповеди за разследване, за претърсване и изземване, за разпит на свидетели, защото националната правна уредба не предвижда никакви правни средства за защита срещу тях. Това се разбира от заключение на генерален адвокат към Европейския съд в Люксембург. В четвъртък то ще стане част и от решението на самия съд, който разглежда дело по запитване, направено от българския специализиран наказателен съд, пише "Сега". 

Това е пореден шамар за България и нейното наказателно правораздаване, и определено ще удари, както по репутацията, така и по ефективността му. След него, всяко искане на България към държава от ЕС да бъде извършено претърсване или изземване на нейна територия, да бъде разпитан неин гражданин или човек, намиращ се на нейна територия, да бъде извършено някакво разследване или каквото и да е процесуално действие, може да бъде отказано. 

Шамарът е още по-звучен и заради още един аргумент, посочен в заключението на генералния адвокат. Там изрично е записано, че "държава членка, която нарушава минималните стандарти на Европейската конвенция за правата на човека и нееднократно е осъждана поради липсата на ефективно правно средство за защита, с което да се обжалва законосъобразността на претърсването и изземването, не може да издава европейска заповед за разследване, която неизменно ще бъде засегната от същия вид нарушение".

Делото в Люксембург е по преюдициално запитване, което е отправено от българския Специализиран наказателен съд в рамките на съдебно наказателно производство, водено срещу Иван Г. за данъчни престъпления. Интересното е, че самият съд си издава заповед за разследване и после сам пита Люксембург дали тя е валидна след като българският закон не предвижда правни средства за защита против издаването на европейска заповед за разследване, за претърсване и изземване и за разпит на свидетел.

Люксембург описва и конкретния случай. Според неговия разказ, "Иван Г. е бил предаден на съд за данъчни престъпления-за това, че чрез използване на подставени дружества внасял захар в България от дружество, установено в Чешката република и представлявано от г-н Y, а след това  продавал тази захар на българския пазар, без да плаща и да 
начислява данък върху добавената стойност (ДДС)". Българската прокуратурата твърдяла и, че той представял документи с невярно съдържание, че захарта е  изнасяна за Румъния. 

В тази връзка българският спецсъд решава да издаде европейска заповед за разследване (ЕЗР), с която да отправи до чешките органи искане за извършване на претърсване и изземване, както в офиса на установеното в Чешката република дружество, така и в дома на г-н Y. Освен това в заповедта се искало и разпит на последния като свидетел чрез видеоконферентна връзка.

След като издал заповедта, изведнъж българският съд се усъмнил в самия себе си, особено относно съвместимостта на националната правна уредба с правото на Съюза, тъй като българският закон  не предвижда никакви правни средства за защита срещу издаването на ЕЗР.

Генералният адвокат по делото в Люксембург също установява липсата на каквато и да е възможност за защита срещу въпросните заповеди. Веднага след това той пише: "Тъй като националната правна уредба не предвижда ефективно правно средство за защита, с което да се обжалва законосъобразността на претърсването и изземването, тази държава членка неколкократно е осъждана за нарушение на минималните стандарти, предвидени в член 13 от Европейската конвенция за правата на човека от Европейския съд по правата на човека".

Писмени становища по българското дело са представили чешкото, френското, италианското и австрийското правителство, както и Европейската комисия. Всички те са категорични, че въведената с Директива 2014/41 система не може да бъде в ущърб на защитата на основните права на човека, както са посочени в ЕКПЧ.

Въпросът, поставен в рамките на настоящото производство е да се установи дали може да издаде ЕЗР за претърсване и изземване в офиса на дружество и частно жилище, както и за разпит на свидетел в ситуация, в която засегнатите от тези действия лица не разполагат с никакви правни средства за защита съгласно националното право, пише генералният адвокат. "Според мен отговорът на този въпрос е - „не, не може“. Докато издаващата държава членка не e осигурила спазване на минималните стандарти, изисквани от ЕКПЧ, органите на тази държава не могат да участват в системата, въведена с Директива 2014/41", пише още той и добавя: "Както правилно посочват по-специално френското и австрийското правителство, а също и Комисията, участието в системата за съдебна помощ и установеното с Директивата взаимно признаване предполагат, че всички участници спазват минималните изисквания за защита на основните права".

Само преди няколко месеца, съдът в Люксембург удари шамар на България и за европейските заповеди за арест. Никоя държава от Европейския съюз вече няма да изпълнява европейските заповеди за арест, издадени от прокурор в България, докато страната не промени закона така, че да бъде осигурен съдебен контрол върху тези прокурорски актовe, стана ясно тогава пак от решението на Съда на ЕС в Люксембург (СЕС). Според него не са изпълнени изискванията за ефективна съдебна защита, ако европейската заповед за арест (ЕЗА) е издадена от прокурор и не подлежи на съдебен контрол в страната, преди издирваният да бъде предаден. Решението бе след запитване от английски съд за българска европейска заповед за арест. Тя бе издадена от обвинител от Свищов на базата на прокурорско постановление за 72-часово задържане на лицето.