Съдът в Страсбург санкционира България заради безконтролно следене от ДАНС

Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, който във вторник осъди България заради липсата на минимални гаранции срещу подобно незаконно следене за активисти и правозащитни организации. За това съобщи Българският хелзинкски комитет (БХК), който е подал жалбата.

Няма механизъм, по който човек да защити правата си, ако Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) го разработва незаконно, е заключението на европейските магистрати.

Решението на ЕСПЧ идва няколко години след като ДАНС отказа да разкрие дали е събирала разузнавателна информация за БХК и неговия председател Красимир Кънев по време на антиправителствените протести през 2020 г. и след тях през 2021 г.

Тогава хората протестираха срещу третото правителство на ГЕРБ начело с Бойко Борисов и тогавашния главен прокурор Иван Гешев.

След разпускането на правителството през май 2021 г. се появяват множество съобщения за подслушвания на журналисти, политици и активисти от страна на българските служби.

По този повод, през юни 2021 г. Кънев отправя запитвания до ДАНС дали по отношение на него и БХК са извършвани такива тайни операции.

Тогавашният шеф на ДАНС Пламен Тончев отказва да даде исканата информация. Той не отрича, че ДАНС е събирала подобни данни. Но казва, че заради опасността от разкриване на източници на информация, искането следва да се остави без уважение.

С течение на времето ДАНС се позовава на различни основания за отказ, които не могат да бъдат едновременно верни, пише БХК. Например – процедурни изисквания, служебна тайна и държавна тайна.

БХК оспорва отказа на ДАНС първо пред Административния съд – София град (АССГ), а после и пред Върховния административен съд (ВАС). Те намират жалбата за неоснователна.

Така се стига до жалбата до съда в Страсбург. Той не установява дали ДАНС наистина е следила Кънев и БХК. Но приема, че липсата на институция, която може да провери дали такова събиране на информация е ставало по законен начин, нарушава правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията.

С решението си „ЕСПЧ постановява, че за целите на защитата на националната сигурност е необходимо държавите да имат закони, предоставящи на властите правомощия да събират и съхраняват информация за хора в бази данни, които не са обществено достъпни, но трябва да има ефективни гаранции срещу произвол и злоупотреба с тези правомощия“, пишат от БХК.